Качествата на Пророка Мухаммед като баща
Във всички сфери на живота и във всичките си дела Пратеника на Аллах бил съвършен. Когато хората изследват делото му, не бива да го съпоставят нито със себе си, нито с колосалните личности на епохата, в която живеят. Изследователите на неговия живот трябва да имат предвид най-високите върхове, до които достига въображението им, за да не подценят тази възвишена личност, която одухотворените винаги са възхвалявали. Да, ако някой ще го изследва, трябва да проникне в неговите хоризонти. Не е възможно да се осъзнае личността на Пророка Мухаммед от хора като нас, които нямаме дори достатъчно въображение, за да го съживим в представите си. Защото Всевишния го е дарил с превъзходство във всяко отношение.
Пратеника на Аллах е живял като личност, достойна да бъде гордостта на човечеството, и като такъв си заминал от този свят. Никога повече човечеството не е видяло личност като него. Това се отнася както за неговите съвременници, така и за хората в по-късните епохи. Може би повечето са осъзнали неговата липса чак когато сърцата им започнали да вехнат подобно на съхнещите цветя, изолирани от слънчевата светлина. Разбира се, той винаги бил почитан и уважаван, най-вече от своята умма.
Въпреки че са изминали четиринайсет века оттогава, ние пак почитаме като свои майки Хатидже, Аиша, Ум Селеме, Хафса, Аллах да е доволен от тях, и любовта ни към тях ни кара да изпитваме по-върховна наслада от чувството на обич към нашите собствени майки. Естествено през онази епоха тези чувства и тази почит са били по-дълбоки, по-откровени и по-искрени. Това се дължало на благоговението пред Пратеника на Аллах. Впрочем хазрети Ебу Бекр наричал дъщеря си Аиша "майко". Защото такава е била повелята на Корана: "Пророка е по-близък за вярващите от самите тях, и съпругите му за тях са като майки." (33: 6). Ето защо хазрети Ебу Бекр наричал "майко" собствената си дъщеря, достопочтената Аиша, която бил отгледал в прегръдките си. Ала въпреки всичко дълбокото благоговение, уважение и почитта към светлата личност на Пророка не е била в състояние да спре скръбта в сърцата на истински преданите нему. Да, дори и настъпилите периоди на благоденствие в по-късно време не били в състояние да изтрият мъката от лицата им. Скръбта по Пророка не ги напуснала чак до последния им час.
В очите на своите съпруги Пратеника на Аллах бил превъзходен глава на семейството и същевременно съвършен баща. Чувствата на Пророка като дядо са били толкова дълбоки, колкото и бащинската му любов. Да, и в това отношение той нямал равен на себе си.
Пророка бил безкрайно състрадателен към своите деца и внуци. Но заедно с това той обръщал погледите им и към отвъдното и неведомото. Когато ги хранел, им се усмихвал, милвал ги и бил любезен с тях. Но също така не отлагал и тяхното религиозно възпитание. Не криел чувствата си към тях, но бил напълно сериозен, когато ставало дума за запазването на връзката му с Всевишния. От една страна, Пророка им показвал пътя към свободното и независимо човешко съществуване, а от друга, не позволявал да бъдат капризни и разглезени. Пророка взимал всички мерки срещу моралното им разложение, като ги подготвял за възвишените отвъдни светове. Разбирането за възпитание на Пратеника на Аллах не стигало до крайности, в това отношение той бил умерен и следвал правия път. Качествата му на превъзходен възпитател също са част от висшия му разум.
1. Състраданието на Пророка към децата и внуците му
Муслим предава следните думи на Енес ибн Малик, който достойно служил на Пратеника на Аллах в продължение на цели десет години: "Не съм видял по-състрадателен човек към своето семейство от Пратеника на Аллах."228
Да, Пророка бил толкова състрадателен, милосърден и открит в действията си, че не е възможно да бъде посочен друг като него, който да е толкова превъзходен глава и баща в своето семейство.
Ако това признание се изтъкваше единствено от нас, важността му щеше да остане в твърде тесни рамки. Ала хиляди състрадателни и милосърдни хора, които дори и на мравка път са правели, са потвърждавали, че състраданието на Пратеника на Аллах е обгръщало всичко сътворено и в това отношение той нямал равен на себе си.
Да, той бил сътворен като всички обикновени хора, но за да осъществи връзка с хората, Всевишния заложил в природата му дълбок интерес към сътвореното. Затова Пратеника на Аллах отделял голямо внимание както на своето семейство, така и на останалите хора.
Синовете му починали още докато бил жив.229 Последният син на Пророка, роден от нашата майка Мария, също не живял дълго. Въпреки важните си дела Пратеника на Аллах посещавал сина си, който растял под грижите на бавачка, прегръщал го и го милвал и така се връщал в дома си.230 След смъртта на сина си Пророка пак го взел в своите прегръдки, а насълзените му очи издавали дълбоката му скръб. Виждайки съжалителните погледи по лицата на хората, Пророка казал: "Сърцето може да скърби и очите да се удавят в сълзи, но ние не сме в състояние да променим това, което е отредил за нас Всевишния." и добавил: "Аллах ни наказва с това."231 Още веднъж да припомним, че той бил най-милосърдния сред хората.
Пророка взимал хазрети Хасан и хазрети Хусейн на раменете си и ги развеждал. Дали човек в неговото положение можел да обикаля сред хората с деца на раменете си? Но той го правел. И заедно с това Пророка сякаш загатвал за високата почит, с която внуците му щели да бъдат удостоени в бъдеще. Веднъж, когато хазрети Хасан и хазрети Хусейн пак били на раменете на Пророка, в неговия Дом на щастието влязъл хазрети Омар. След като ги видял, той възкликнал: "Колко хубаво е мястото, където седите!" А Пратеника на Аллах отвърнал: "Виж колко са великолепни!"232 Те може би не осъзнавали смисъла на думите му, но Пратеника на Аллах ги удостоявал с висока чест. Веднъж пак бил взел хазрети Хасан на раменете си. Някой ги срещнал и казал на хазрети Хасан: "Колко е блажено мястото, на което седиш.", а Пророка отвърнал: "Колко е блажен седящият!"233Да, Пророка обръщал специално внимание на тези двама изтъкнати бъдещи лидери от приближените му, които щели да станат бащи на всички святи личности до свършека на света и носели в сърцата си семената на почтеността, достойнството, честолюбието и благочестието, с които блажените постигнали нравствено съвършенство. Няма съмнение, че вниманието, което Пратеника на Аллах отделял на възпитанието на своите внуци, се дължало на факта, че в бъдеще те щели да представляват неговото семейство, както и да бъдат еталон за святите хора. Във връзка с това Абдулкадир Гейлани, който произхожда от рода на Пророка, казва следното: "Пратеника на Аллах е стъпил на моите рамене, а аз стъпих върху раменете на всички святи личности." Вероятно това положение ще продължи до свършека на света.
Веднъж когато пак бил взел на раменете си своите внуци, Пророка казал: "Колко е блажено мястото, на което седите и колко сте блажени вие, седящите."234 Той отдавал голяма почит на своите деца и внуци, завладял сърцата им и спечелил огромната им обич.
Както във всяко едно отношение, така и в детското възпитание, Пратеника на Аллах бил умерен. Той обичал всичките си деца и внуци като собствената си душа и ги карал да чувстват обичта му към тях. Но в същото време не позволявал да се злоупотребява с чувствата му. Впрочем сред неговите деца и внуци нямало такъв, който да се осмели на подобна постъпка. Но когато неволно допускали някаква грешка, дълбоката обич на Пратеника на Аллах се превръщала в сериозно отношение и той с деликатна и адекватна намеса ги предпазвал от съмнителните деяния. Например веднъж единият от внуците му, хазрети Хасан или Хусейн, когато все още бил невръстен, посегнал към фурма, която била милостиня. Пророка незабавно я взел от ръката му и рекъл: "На нас не ни е позволено да взимаме милостиня."235 Възпитаването в чувство за сдържаност пред непозволеното е красив пример за умереност в усъвършенстването на нравите.
При всяко идване на Пратеника на Аллах в Медине, върху язденото от него животно имало и деца, които го прегръщали.236 Това показва, че Пратеника на Аллах бил състрадателен не само към собствените си внуци, а и към всички деца, както на близките до него семейства, така и към децата на останалите, и по този начин той спечелвал любовта им.
Да, любовта на Пророка към децата не се ограничавала единствено в привързаността му към неговите синове и внуци. Той обичал както Хасан и Хусейн, така и внучката си Умама. Когато излизал от дома си, Пророка понякога я взимал на раменете си. Дори, когато отслужвал допълнителни молитви, Пророка я качвал на гърба си, свалял я само когато падал ничком и след като ставал, пак я слагал на раменете си.237
Пратеника на Аллах не скривал своята обич към внучката си Умама и открито демонстрирал това в обществото, в което до неговата поява женските рожби били заравяни живи в земята. Тази любов и загриженост на Пророка към неговата внучка било невиждано и ново явление през онова време.
2. Обичта и състраданието на Пророка към достопочтената Фатма
В исляма не съществува разлика между мъжа и жената. И Пратеника на Аллах е показал това с делата си. Как е възможно да има разлика между Пророка Мухаммед и достопочтената Хатидже, между Адам и Ева, между Али и Фатма.
Достопочтената Фатма е дъщеря на Пророка и майка на всички, произлизащи от неговия род. Тя е и наша майка.
Ето защо когато най-нежната сред нежните - достопочтената Фатма - идвала при Пратеника на Аллах, той ставал, хващал я за ръката и й отстъпвал своето място. Пророка се интересувал от състоянието на дъщеря си, обсипвал я с ласки и нежност и я изпращал с най-топли чувства.238
Веднъж хазрети Али поискал да се ожени за дъщерята на Ебу Джехил. Впрочем и тази блажена жена подобно но брат си Икрима приела исляма и поела по пътя към вечността, но по всяка вероятност такъв брак щял да обезпокои Фатма. Може би хазрети Али въобще не предполагал, че това може да накърни чувствата на достопочтената Фатма. Тя отишла при Пратеника на Аллах, разказала му за намеренията на съпруга си Али и изразила своето безпокойство. След като Пророка видял тъгата по лицето й, също се засегнал, качил се на минбара и изнесъл следната проповед: "Разбрах, че Али имал намерение да сключи втори брак, въпреки че е женен за Фатма. Ако той е решен да го стори, в такъв случай трябва да се разведе с Фатма. Защото това силно я огорчава. А тя е част от мен. Онзи, който я огорчава, оскърбява и мен, а онзи който я ощастливи, ще зарадва и мен."239
Хазрети Али също изслушал проповедта на Пророка. Той незабавно се отказал от намерението си и се завърнал при Фатма.240
Всъщност хазрети Али дълбоко почитал и уважавал дъщерята на Пратеника на Аллах. Фатма също знаела, че той е силно привързан към нея, поради което изпитвала дълбока обич към него. Впрочем мисията на тази достопочтена жена била да стане свещен извор, от който водят началото си всички святи и блажени личности. Тя не снемала поглед от своя баща и била тясно свързана с делото му. В последния си час Пратеника на Аллах й съобщил, че е дошло време да се прости с този свят, което накарало Фатма безутешно да заридае, но миг по-късно Пророка й подсказал, че тя ще е първата, която ще го последва в отвъдното. След като научила благата вест, Фатма вече била най-щастливият човек на земята. Тази радост не може да се обясни с друго освен с дълбокото й благоговение пред нейния баща - Пратеника на Аллах.241 Да, както любовта към баща й била дълбока и силна, така и Пророка изпитвал огромна обич към нея. Само че привързаността на Пратеника на Аллах дори и към собствената му дъщеря не преминавала границите на умереното. Той бил сдържан в своите действия и я подготвял за световете, до които човешкият дух трябвало да се извиси. Защото единствено там щели да се съберат завинаги. Пратеника на Аллах живял заедно с дъщеря си Фатма в продължение на двайсет и пет години. Да, достопочтената Фатма починала шест месеца след смъртта на Пророка, когато била на двайсет и пет години.242
3. Пророка подготвял децата си за вечния живот
Пратеника на Аллах желаел вечността, тоест изпитвал онзи стремеж, който поначало е заложен в човешката природа. Да, човекът е сътворен, за да просъществува във вечността. Празнотата в душата му може да сее запълни единствено от чувството за безсмъртен живот. Следователно човек не може да иска нищо друго освен Всевишния. Съзнателно или не, той винаги копнее за Него. От тази гледна точка духовните търсения на индивида не ще имат край, докато не бъдат овладени от чувството за вечен живот. Да, човешките желания и стремежи нямат край. Човек не може да бъде задоволен с нищо. Затова в основата на посланията, отправени от пророците и религиите, лежи идеята за вечното съществуване. Затова, от една страна, Пратеника на Аллах се грижел за земното щастие на хората, а, от друга, се стремял да ги подготви за отвъдния живот. Най-ярък пример в това отношение е следният случай. Веднъж нашата майка Фатма отишла при Пратеника на Аллах с огърлица. Според едно предание (на Несаи) Пророка свалил огърлицата й. А според друго предание огърлицата била в ръцете на нашата майка Фатма и Пратеника на Аллах й казал: "Искаш ли народът (тук се имат предвид всички хора, духовници, ангели и небесни обитатели) да каже: "Дъщерята на Пророка държи в ръката си верижка, изработена от адския огън?" Да, от една страна, той ги удостоявал почит, а от друга, насочвал вниманието им към Сетния ден, към Всевишния Аллах и към непреходните красоти на неведомото. Тези думи били достатъчни за достопочтената Фатма. Защото ги изричала личността, която била завладяла сърцето й. По този повод достопочтената Фатма споделя: "Веднага продадох огърлицата. С парите от нея купих роб и го освободих. После отидох при Пратеника на Аллах и му разказах за постъпката си. Той много се зарадва. После вдигна ръце и отправи следната молитва към Всевишния: "Хвала на Аллах, Който спаси [дъщеря ми] Фатма от огъня на Ада."243
Разбира се, достопочтената Фатма не била престъпила границата на позволеното, слагайки огърлицата на врата си. Но Пратеника на Аллах се стремял да я задържи в кръга на извисените до Всевишния. Неговото предупреждение имало за цел да припомни на Фатма да не се отклонява от пътя на праведниците и приближените до Всевишния. От една страна, Фатма демонстрирала своето безразличие към светския живот, но преди всичко така майката на близките на Пророка давала пример за сериозност и чувствителност по отношение на вярата, понеже нейното положение било по-различно от това на останалите хора. Тя щяла да олицетворява уммата на Пророка чак до свършека на света. Да, не било лесно да си майка на святи личности като Хасан, Хусейн и Зейналабидин. Пратеника на Аллах я възпитал като благочестива жена, която щяла да бъде майка не само на поколението на Пророка, а и на личности като шейх Гейлани, Мухаммед Бахауддин Накшибенди, Ахмед Руфаи, Ахмед Бедеви, Шазили и на още много други. Той сякаш й казвал: "Дъще, ти се омъжваш за благочестив съпруг и отиваш в семейство на праведници, от вашия блажен брак ще произлезе знатен род от святи личности, които ще образуват свещен ореол. Не се изкушавай от накити и други преходни прелести, а се стреми да им бъдеш достойна майка." Това е ореолът, който са образували личности като Накшибенди, Руфаи, Шазили и редица други основатели на висши ордени. Да, не било лесно да бъдеш майка, от която щели да произлязат светци, блажени, праведници и приближени до Бога личности. Затова Пратеника на Аллах бил по-придирчив и по-взискателен към своето семейство, когато ставало дума за възпитанието. Да, наред със своята състрадателност и милосърдие Пратеника на Аллах насочвал погледите на близките си към отвъдните светове, което е едно от измеренията на праведния път. Той затварял вратите към всички малки и големи грехове, съсредоточавал вниманието им единствено върху Сетния ден и им казвал: "Вие имате нужда единствено от Аллах". Защото от този род щели да произлязат издигнати личности, които щели да живеят единствено с мисълта за отвъдното и да запазят връзката си с Всевишния. Тези личности споделяли едно и също чувство, което най-добре се изразява в следното четиристишие:
"Какво всъщност е Раят -
разкошни градини и прелестни деви?
Дай ги на всички, които желаят
аз копнея единствено за Теб, о, Всевишни!"
За да внуши истинската любов в сърцата на своите близки, Пратеника на Аллах ги предпазвал от земните изкушения и съблазни, не позволявал върху тях да падне дори и прашинка от порочността, съсредоточавал погледите им единствено върху възвишените светове и ги подготвял за съвместния им живот в отвъдното. "Човек е заедно с онзи, когото обича."244 Ако обичате Пророка Мухаммед, ще следвате неговия път. Онези, които вървят след Пророка, ще бъдат с него и в Сетния ден. Подготвяйки близките си за вечното съжителство в отвъдното, от една страна, Пратеника на Аллах показвал любовта си към тях, а от друга, с обичта си ги възпитавал. "Обичам те, милея за теб и те тача. Аллах ти отреди съдба на свята жена. Подобно на достопочтената Мерйем ти стоиш начело на цялото човечество." В хадис със слаба достоверност, в който се изразява дълбока почит към Мерйем (Дева Мария), се казва: "Ако бе изпратена жена-пророк, то тя щеше да е достопочтената Мерйем. Ти също си издигната до нейните висоти. В такъв случай се налага да бъдеш достопочтена като нея и сдържана в действията си." Нека има състрадание, милосърдие, сърдечни и топли чувства, но това не бива да разхлабва връзката ти със Сетния ден. Ето това е праведният път, умереният и най-правилният, а Пратеника на Аллах е пътеводителят на онези, които вървят по него.
4. Желанието на достопочтената Фатма да притежава слуга
Позовавайки се на хазрети Али, Бухари и Муслим също описват качествата на Пророка като възпитател. Ето и разказа на хазрети Али: "Вкъщи нямахме слуга. Фатма вършеше цялата работа. Впрочем домът ни се състоеше само от една стая. В нея Фатма палеше огън и се опитваше да готви. Често когато се навеждаше, за да накладе огън, искрите, които се разхвърчаваха, прегаряха дрехата й. Работата й не свършваше само с това. Тя омесваше хляб и носеше вода. От въртенето на мелничния камък по ръцете й се бяха образували мазоли, а от постоянното носене на вода гърбът й се бе втвърдил. През това време в Медине бяха докарани пленници, заловени по време на войната. Пратеника на Аллах ги разпределяше в домовете на онези, които искаха от него помощници. Посъветвах Фатма също да отиде и да поиска от баща си един от тях за слуга. И тя отиде."
Сега нека чуем продължението на разказа от нашата майка Фатма: "Отидох при баща си, но него го нямаше вкъщи. Достопочтената Аиша ми каза, че ще му предаде, че съм го потърсила и аз се върнах.
Тъкмо бяхме легнали, когато при нас дойде Пратеника на Аллах. Али и аз се опитахме да станем, но той ни възпря и седна помежду ни, така че усещах хладината на крака му. Попита какво желаем, а аз му разказах за положението, в което се намираме. Той изведнъж се преобрази, сякаш гледаше в неведомото и рече: "Бой се от Аллах, Фатма, и не пренебрегвай задълженията си към Него! Бъди покорна и винаги предана на своя съпруг! Съблюдавай правото му! (С други думи, ти имаш две задължения, едното от което е да служиш на Аллах, а второто - да се покоряваш на съпруга си). Искам да ти кажа още нещо: когато легнеш, изричай по трийсет и три пъти Субханаллах (Пречист е Аллах), Елхамдулиллях (Хвала на Аллах) и Аллахуакбар (Аллах е най-велик).245 В това се крие по-голяма полза за теб, отколкото да се сдобиеш със слуга." Тези думи означавали следното: аз обръщам погледа ти към отвъдните светове. Има два пътя, чрез които да стигнеш до мен в отвъдното. Единият от тях е да служиш подобаващо на своя Създател, а вторият е да изпълняваш задълженията и отговорностите си към своя съпруг. Ако слугата поеме твоите задължения към съпруга ти, това в известна степен може да ти попречи да му служиш предано. Ала ти трябва перфектно да се справяш и със земните дела, и да се стремиш към духовното извисяване. Как човек може да бъде достоен раб на Аллах и да Му служи достойно? Как човек може да стане съвършен и да изпълнява перфектно своите задължения? Ти си длъжна да намериш отговорите именно на тези въпроси.
Ти първо бъди достоен раб на своя Създател и се стреми да Му служиш по подобаващ начин. Бъди съвършена съпруга и изпълнявай своите задължения и отговорности към съпруга си Али, от чието потекло ще произлязат приближени до Всевишния личности чак до свършека на света. Вслушай се в думите ми, за да бъдеш редом до мен в Рая, който е място за съвършените и за съвършенствата.
Тук искам да направя кратко пояснение във връзка с личността на хазрети Али. На него Пратеника на Аллах дал дъщеря си за съпруга, и то без колебание. Защото Али бил достоен за съпруг на достопочтената Фатма и за зет на Пратеника на Аллах. Защото стоял начело на всички святи личности и бил създаден да им стане баща. Веднъж Пратеника на Аллах му рекъл: "Али, поколенията на всички пророци били продължени от самите тях, а моето поколение ще продължи чрез теб."246 Сиреч, ти си този, който ще полива корените на родословното ми дърво, ти ще го отгледаш и ще се грижиш за него. В резултат на това името ти ще се споменава редом с моето от онези, които ще берат плодовете на това дърво. Следователно, ако погледнем на въпроса от тази страна, ще стигнем до извода, че почитането на хазрети Али е равнозначно на почитането на Пратеника на Аллах. А почитта към Пророка е почит към Аллах.
Впрочем ето какво повелява нашият Пророк във връзка с правата на мъжете над съпругите им: "Ако прекланянето пред други освен пред Аллах не бе забранено, щях да заповядам на жените да падат ничком пред своите съпрузи."247 Ако това било позволено, хазрети Али наистина го заслужавал. Да, той най-вече от всички заслужавал да му се прекланят доземи. Достопочтената Фатма трябвало да бъде съвършена в земните дела, но и да се подготви за отвъдното, поради което било необходимо да се грижи за своя съпруг Али, а използването на слуга в работата щяло да й попречи да постигне абсолютното съвършенство. Ала не било възможно жена, която не е истински съвършена, да бъде майка на хазрети Хасан и хазрети Хусейн, на шей Гейлани и на всички святи личности, муджаддиди и муджтахиди, които щели да се появят до свършека на света. За да я издигне до положението на свята майка, Пратеника на Аллах сякаш прекъсвал връзките й с този свят и насочвал погледа й към Сетния ден. Защото и Аллах, да е славно името Му, го възпитал по същия начин. Да, още преди появата му на света неговият баща починал и той нямал на кого да се осланя, а на шест години, след смъртта на майка си, изгубил и най-важната си опора в живота. Така още в самото начало на неговия живот Всевишния му разкрил пътищата, които водели към тайната на еднобожието и към светлината на единството. Може би за известно време се спуснл воал пред величието и Абдулмутталиб бил удостоен с честта да го покровителства, но това не оказало съществено влияние върху възпитанието му. Опекунството на Ебу Талиб не надхвърлило рамките на възможностите му. Това било дар под формата на страдание, духовният смисъл на което означавало, че той ще бъде баща на хазрети Али. Благодарение на тази близост дошъл денят, когато той взел при себе си Али, възпитал го така, че да се превърне във водач на храбреците, в най-смелия участник в битката и в баща на всички святи личности.248 Такова било отношението на Всевишния към Пророка. Той отстранил външните причини, които щели да окажат влияние върху възпитанието му и насочил цялото му внимание към Себе си. Всевишния не му позволил да попадне под чуждо влияние и му отредил да олицетворява истината, която гласяла: "Господи наш, на Теб се уповаваме и пред Теб се покайваме, и към Теб е завръщането." (60: 4). Това означавало, че той трябва да се доверява и уповава на Аллах.
Фатма била негова дъщеря. Той не можел да я лиши от прекрасното възпитание, с което Всевишния го дарил. Защото тя щяла да стане майка както на хазрети Хасан и хазрети Хусейн, така и на всички блажени и святи личности - от първия до последния. Затова било необходимо да бъде подготвена за бъдещата си роля на майка на приближените до Всевишния личности. Ето защо Пратеника на Аллах, от една страна, изпитвал милосърдие и състрадание към дъщеря си и демонстрирал любовта си към нея, а от друга, насочвал вниманието й към отвъдното.
5. Атмосферата в Дома на щастието от гледна точка на възпитанието
В Дома на щастието на Пророка преобладавала атмосфера на страхопочитание. Действията на членовете на неговото семейство били продиктувани от това чувство. За онези от обкръжението му, които се взирали в очите на Пратеника на Аллах, било възможно да усетят в тях блаженството на Рая или ужасите на Ада. Когато отслужвал молитвите, Пророка ту треперел, ту настръхвал, залюлявал се ту напред, ту назад. Мисълта за Ада го карала да настръхва, а желанието да спечели Рая го възнасяло до небесата. Този начин на живот и тези състояния в семейството на Пророка били част от всекидневието в неговия дом. Да, всеки, който поглеждал Пророка, си спомнял Всевишния. Имам Несаи предава следното: "Когато Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, отслужваше намаз, от него се разнасяха такива звуци, сякаш в него ври котел."249 Винаги, когато се обръщал към Аллах, възнамерявайки да отслужи намаз, душата му плачела и се вълнувала. Нашата майка - достопочтената Аиша - неведнъж го откривала да трепери, паднал ничком пред своя Създател.250
Естествено това негово състояние се отразявало положително върху членовете на семейството му и им помагало да бъдат благовъзпитани. Съпругите и децата на Султана на пророците, който изпитвал дълбока боязън от Аллах, също изпитвали почтителен страх от Аллах. Защото Пратеника на Аллах винаги казвал това, което преживявал, делата му били въплъщение на думите му. Единствено в неговия Дом на щастието е възможно ясно да видим огромното въздействие на думите, подплатени с личния пример. Дори да мобилизират своите усилия и знания в тази област, за да създадат универсална система за възпитание и за изграждане на съвършени личности, всички педагози и възпитатели в световен мащаб пак няма да успеят да окажат въздействието, което оказвал Пророка върху своето семейство. Впрочем досега никой все още не е постигнал това.
Да, Пратеника на Аллах най-напред давал личен пример, след което обяснявал значението на постъпките си. В своя Дом на щастието Пророка показал как трябва да се изпитва страхопочитание пред Аллах, какво трябва да бъде смирението на раба пред Всевишния, в каква духовна атмосфера трябва да се пада ничком и как вярващият трябва да се прекланя пред своя Господ; как трябва да се отслужва рукю и как се сяда по време на намаз. Всичко това Пратеника на Аллах е показвал в своя дом и същевременно поучавал сподвижниците си как да постъпват. Думите му се приемали с уважение както от неговото семейство, така и от останалите хора и отеквали в сърцата на вярващите.
Преди всичко Пророка бил баща и дядо и не било възможно да се посочи друг като него. Бащинските задължения, които на пръв поглед ни се струват твърде елементарни, всъщност са едно от най-трудните изпитания за всеки човек. Ала Пратеника на Аллах безупречно ги изпълнявал и бил прекрасен образец в това отношение.
Пророка по такъв начин възпитал децата и внуците си, че всички святи личности, произхождащи от тяхното поколение, били като слънца и звезди, които озарили пътя на човечеството. Единствено Пратеника на Аллах бил удостоен с това висше благо. Единственото поколение, което наброява милиони потомци и от което не е произлязъл нито един отстъпник, е поколението на Пратеника на Аллах.
Съществуват такива приближени до Всевишния личности, които обаче са твърде бедни, ако говорим за децата, които са възпитали в своите семейства. Техните деца или внуците им не успявали да овладеят разрушителните страсти у себе си и се отклонявали от правия път, попадайки в уловките на сатаната. И днес е възможно да се открият стотици примери в това отношение. Единствено децата и внуците на Пратеника на Аллах не са се отрекли от корените си, както и от вечните ценности, на които били научени в Дома на щастието. Не само че не са се отрекли и не са отстъпили от тях, но при всяка възможност са демонстрирали своята естествена привързаност към тях и така давали пример за вярност и преданост.
Да, това също е едно от доказателствата за пророчеството на Пратеника на Аллах, защото човек, колкото и голям гений да е, в никакъв случай не е възможно да стане възпитател от неговата величина.
6. Пророка като просветител и възпитател
Преди да преминем към възпитателската дейност на Пророка Мухаммед, Аллах да го благослови и с мир да го дари, ще се опитаме накратко да анализираме следното коранично знамение, в светлината на което ще разгледаме тази тема. Защото не е възможно да се разбере до какви висоти е стигнал Пратеника на Аллах във възпитанието, без да имаме представа за условията в епохата, в която е живял, и какви са били нравите на хората, които е възпитал. Знамението гласи: "Той е [Аллах], Който проводи при неграмотните [араби] Пратеник измежду тях да им чете Неговите знамения и да ги пречисти, и да ги учи на Книгата и на мъдростта, а преди бяха в явна заблуда." (62: 2).
Някои думи, употребени в знамението, са твърде показателни. В началото му е употребено местоимението "Той", значението на което все още е неизвестно за арабското общество. Защото тогавашните хора не познавали Аллах. За тях Той бил неизвестен. Хората от онази епоха били невежи бедуини с диви нрави. Те въобще нямали знания за същността на Всевишния и изобщо не знаели кой е Той. Нямали дори представа за някаква висша сила, която да назовават в трето лице - Той. Коранът обръща най-напред внимание на факта, че под натиска на грубата си същност тези хора са останали далеч от Аллах и нито се обръщат към Него, нито Го споменават. После същите хора са окачествени като "неграмотни". Те са неграмотни, защото не са имали нито книга, нито знание за неведомото. Не са почитали Аллах, нито пък знаели за пророците. Това била неграмотна и свирепа общност, от която не можело да се очаква нищо добро, ала й била изпратена най-волевата и духовно най-извисената личност. Сред тези бездушни тълпи тя открила и създала гении, способни да управляват човечеството. Освен това, въпреки че Аллах, да е славно името Му, отдавал най-голямо значение на книгата, калема и четенето, тези хора били твърде далеч от представите за тях. После в знамението се споменава, че "измежду" тях е изпроводен пратеник. Фактът, че Пратеника на Аллах е произлязъл от техните среди, служи само като доказателство за неговата неграмотност, но с оглед на морала и поведението му Пророка никога не е принадлежал към хората от Безпросветната епоха. Само като човек, който не владее четмо и писмо, Пратеника на Аллах се числял към тях. Така и трябвало да бъде, защото негов учител щял да стане самият Аллах. Той щял лично да го поучава и наставлява, да отдели неукия и неграмотния пророк от тях и да го изгради като учител на невежите тълпи.
Той им четял и тълкувал откъс по откъс ясните коранични знамения, карал ги да се извисяват духовно, като ги възпитавал и се стремял да ги направи издигнати личности, тласкайки ги към съвършенството. Да, от една страна, Пророка ги учел на книгата, а от друга, ги насочвал към идеалното съвършенство.
Въпреки че преди появата на Пратеника на Аллах тази общност била в заблуда и безпросветност, Аллах, да е славно името Му, щял да ги пречисти, да ги възпита и да ги изгради като достойни личности. Така и станало. И за тази цел Всевишния използвал един неграмотен пророк. Това, което се подразбира от фразата "и да ги учи на Книгата", е самият Коран. Както в миналото тази книга силно повлияла на една общност и я издигнала до висотите на човечността, така и в бъдеще тя щяла да извиси просветените поколения до най-високите върхове, до които може да се издигне личността при Всевишния. Всички идеи, които днес изглеждат оригинални, някой ден ще изгаснат също както свещта се стопява и угасва. Ще остане една единствена книга, която ще казва на останалите слънца: "Не залязвайте, защото аз съм тук!" Единствено неговото знаме ще се вее на хоризонтите и всички поколения ще тичат към него, сваляйки оковите на робството от вратовете си. Някои признаци в това отношение вече се забелязват. Вижте съветската империя, вижте Китай. Ако преди повече от десет години някой ви кажеше, че това, на което сме свидетели днес по тези земи, един ден ще бъде факт, сигурно думите му щяха да ви се сторят като плод на богато въображение. Но вижте как суровите диктаторски режими рухват. Империите залязват една след друга. Ала въпреки всичко светлината на Корана блясва като жар, останала под пепелта. И отново се възражда нов свят на тевхида (еднобожието). Въпреки потисничеството, гнета, деспотизма и тиранията свежият дух на исляма прониква във всички кътчета на земята и буди интерес в сърцата.
Другото значение на тази фраза е, че благодарение на светлата атмосфера на Корана Пророка е трябвало да подготви душите на своите съвременници за неведомото, да накара хората да осмислят нравствените ценности, да ги насочи към съвършенството и да им покаже пътищата, чрез които могат духовно да се издигнат до Всевишния, както сам Пророка се бил издигнал по време на Нощното пътешествие. Ето затова Аллах научил на Книгата славния си Пратеник, въпреки че неговата умма преди е била в явна заблуда. След като Аллах пожелае, може да превърне въглена в диамант и камъка - в злато. Така и сторил. Той превърнал почернелите като въглени души на тези хора в брилянтни диаманти. Да, дори и днес "знатното поколение от златния век", създадено по онова време, продължава да сияе с целия си блясък и заслепява очите ни. Да, Всевишния е Онзи, Който е създал знатното поколение и е сторил това чрез своя просветител и възпитател Пророка Мухаммед, Аллах да го благослови и с мир да го дари. От тази гледна точка може да се каже, че Пророка Мухаммед, който достигнал върховете на идеалното съвършенство, е този, който издигнал човечеството до върховете на човечността и съвършенството.
Хората от по-късните епохи, които се издигали до равнището на святите, блажените, честитите, непорочните, и които се приближавали до Всевишния, навсякъде виждали да се развява знамето на Пророка. Където и да стъпвали, виждали, че преди тях оттам е минал Пророка Мухаммед и изразявали почитта си към него с думите: "Бъди благословен!" И ще продължават да го почитат.
Погрешно е да се смята, че възпитанието на Пратеника на Аллах е било насочено единствено към пречистването на душите. Възпитателният процес, който той е подел, бил всеобхватен. Посланието на Пророка било насочено към сърцата, душите, умовете, и целяло да извиси всички хора до заветната мечта. Да, всеобхватните истини на Корана изразяват именно това. Пратеника на Аллах дошъл, за да покровителства умовете, да насърчава развитието на мисълта и да издига разума до измеренията на откровението. Второ, за да проникне в душите и да ги извиси до хоризонтите на неведомото, изпреварвайки всички онези, които са се отдали на възпитателска дейност, и да отведе сърцето в зелените райски градини на отвъдните светове, към които то поначало е устремено. Посланията, които Пророка е донесъл, са били предназначени да усъвършенстват красивите и светлите чувства. От една страна, той е трябвало да извиси своите ученици нравствено и духовно, а от друга, да ги просветли и в останалите сфери на живота като стопанството, социалните науки, управлението, военното дело, политиката и науката, и да изгради своите ученици като най-идеалните управници, най-успешните политици, най-перфектните икономисти и най-съвършените гении във военното дело. Да, Пратеника на Аллах е дошъл със световна мисия и в известен смисъл е дал урок по икономика, финанси, управление, обучение и възпитание, правораздаване, държавно и национално право. Казано накратко, в микроплан той цялостно е обхванал равнищата на развитие, до които човечеството е достигнало днес. Да, ако в разбирането за възпитание на Пророка, което той завещал на човечеството, имало някакъв недостатък, целта на идването му на земята нямало да бъде напълно осъществена. Ала той пояснявал целта на своето идване със следните думи: "Всички пророци, дошли преди мен, са изградили част от този великолепен храм. Но той не бил напълно довършен. Затова тези, които го посещавали, се питали кога ще бъде изграден докрай. Ето, аз съм този, който го довърши. Вече нищо не му липсва."251
Думите на нашия Пророк намират потвърждение и в Корана: "...Днес изградих за вас вашата религия..." (5: 3). Сиреч досега всички пророци, святи и блажени личности се питали кога ще бъде довършен храмът на исляма. Аллах сякаш е казвал: "Ето, изпратихме те да изградиш този храм. Аз те създадох като съвършен пратеник и ти си този, който ще завърши храма на религията. Аз одобрявам тази религия и в основата й заложих правила и принципи, които да са угодни на всички..."
Да, Пратеника на Аллах дошъл, за да запълни липсите. Онези след него, които търсят недостатъци в посланията и принципите му, ще постъпят по-добре, ако потърсят недостатъците в собствените си идеи и в празните си души. Той дошъл да изгражда, да реформира и да усъвършенства. Задачата му била да създаде ред, да запълни липсите и да довърши незавършеното. Така и сторил.
Сега нека видим в какво се изразява величието на един възпитател.
7. Извисяване на духа, душата и разума
Пратеника на Аллах е издигнал духа, душата и разума на хората до най-високите върхове. Историята свидетелства, че с благоволението на Всевишния Аллах Пророка Мухаммед, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е успял да извиси както своите ученици, така и последователите си. Да, той ги е издигнал до пределите на разума, духа и душата.
В Свещения Коран се подчертава, че душата повелява злото. Когато душата остане подвластна на низките страсти, те завладяват човешката воля и я държат в подчинение. Така вместо да се превърне в духовно извисена личност, облагородявайки чувствата и разума си, човек попада в плен на плътското и материалното. Възвишеният хазрети Юсуф (Йосиф), мир нему, се е уповавал на Всевишния от злата душа и изричал следното: "...Наистина душата повелява злото, освен онази, която моят Господ помилва..." (12: 53). По своята същност душата повелява зло. Но е възможно тя да бъде спасена от бездната на езерото Лот и да се издигне стъпка по стъпка към върховете на нравственото съвършенство. Ето, Коранът подчертава тези качества на душата и повелява: "О, душа успокоена, завърни се при твоя Господ доволстваща, заслужила благосклонност!" (89: 27 - 28). В Корана се посочва, че душата може да се освободи от злото и да се превърне в такава, която подлежи на равносметка. Дори това състояние се разглежда като отделна степен на извисеност, поради което в Корана се изрича и клетва по отношение на самоукоряващата се душа: "И кълна се в многоукоряващата [се] душа." (75: 2).
Освен низшата съществува и висша душа. Това са душите на приближените до Всевишния. Тези личности толкова са святи и чисти, че който ги погледне сякаш съзерцава Аллах. Душата на Пророка Мухаммед, Аллах да го благослови и с мир да го дари, също е била висша и свята. Пророка е усъвършенствал стъпка по стъпка своите качества до предела на възможното и е издигнал душата си до състояние на святост. Да, Пратеника на Аллах е пречистил и облагородил душата, тласнал я е към най-високите върхове на съвършенството и с помощта на Всевишния я е извисил до тях. Това показва, че той няма равен на себе си и по отношение на възпитанието. Що се отнася до усъвършенстването на разума и душата, ако погледнем светлата епоха, в която е живял Пророка Мухаммед, мир нему, ще видим, че в посланието, донесено от тази свята личност, което обхваща и възпитанието, не се съдържа нито един недостатък.
8. Мисията на Пророка е световна
Величието на един възпитател се измерва с обхвата на неговата мисия, с броя на неговите последователи и с моралното им състояние. Честитите просветители и учители, които Пророка Мухаммед е възпитал, стигнали чак до Маракеш252 и река Оксус253 още докато той бил жив, с цел да разпространяват истината. Помислете си само, през онази епоха върху такава необятна територия единственият вестител, учител и възпитател бил Пророка Мухаммед Мустафа. Тези различни и разнородни общности - както е било при издигането на Вавилонската кула - са намерили лек за своите проблеми чрез Божествената система, която Пророка донесъл. От Иран до Китай хора с различен темперамент, характер и култура са се втурвали към него и без колебание възприемали ценностната му система. Следователно неговото възпитание било до такава степен уникално и универсално, че да намери решение на проблемите на цялото човечество. Пророка Мухаммед бил най-влиятелният и въздействащият учител за всички времена. Освен това ние измерваме величието на всеки учител с продължителността на неговите методи и принципи на възпитание. Въпреки че са минали векове от появата на Пророка Мухаммед, мнозина от онези, които са били възпитани от него, са в състояние да предизвикат възхищение дори у ангелите. Основите, които са залегнали в неговия модел на възпитание, и днес могат да послужат като средство за изграждане на такова поколение.
Сега нека да размислим: Пророка Мухаммед се появил сред дива бедуинска общност, която по свирепост била изпреварила и дивите зверове. От тази най-дива, най-безмилостна, най-жестока и примитивна общност са изникнали хора като ангели, които били способни да управляват човечеството векове наред. Следователно посланието, което Пророка е донесъл, е било достатъчно за избавлението на човечеството. Аз лично не желая да описвам езическите навици. Но няма да мога да отмина тази тема, без да дам няколко примера относно моралния упадък на обществото в епохата, в която се родил Пратеника на Аллах.
Обществото, в което Пророка се е появил, било диво и свирепо. Хората охотно се отдавали на алкохолни опиянения и хазартни развлечения, проституцията се практикувала открито и никой не смятал това за неморално. Проституирането почти било узаконено. За тази цел били създадени специални домове и на вратите им били окачени отличителни знамена.254 Покварата достигнала такива размери, че била в състояние да накара човека да се срамува от човешката си същност. И още какви ли не лоши постъпки, които ме е срам да опиша... Освен това по характер тези хора били способни винаги да предизвикат буря в чаша вода. Почти било невъзможно някой да ги сближи, да ги сплоти, да стопли отношенията им и да укрепи връзките помежду им. Както се изразява поетът Мехмед Акиф, "беззъбият бил изяждан от собствените си братя." Лицемерието обхванало целия Арабски полуостров като неизлечима болест. Да, всички поквари, за които се сещате ги, е имало по онези земи. И въобще било невъзможно тези хора да се вслушат в думите на Пророка Мухаммед. Ала той успял да промени лошите им характери и нрави. После облагородил душите им с висок морал и с добри нрави, след което за кратко време изпреварил цивилизования свят и получил всеобщо признание. Да, Пророка превърнал дивата и свирепа общност в цивилизован народ. Дори и днес човечеството не е достигнало до тяхното равнище. Затова Молиер е прав, когато казва: "Не е възможно да се посочи друго общество, което, въпреки че не е било податливо на никакво влияние, е било реформирано, както това е сторил Пророка Мухаммед. И още, невероятно е за кратък срок от двайсет и три години коренно да се променят порядките в едно общество и да се изградят велики личности. Единствено Пророка Мухаммед е успял да постигне това." Друг западен изследовател твърди следното: "Следвайки естествения си път на развитие, от зората на своето съществуване до появата на Пророка Мухаммед, човечеството е постигнало двайсет и пет процентен напредък. В епохата на Мухаммед този процент рязко се е покачил на петдесет. Усилията, положени за прогреса на човечеството оттогава до днес, са покачили тази цифра едва на седемдесет и пет процента." От това откровено признание става ясно, че постиженията на всички пророци, философи, държавници и учени от Адам до Мухаммед се равняват на резултатите, които Пратеника на Аллах е постигнал за период от двайсет и три години. И въпреки напредъка на науката и техниката за четиринайсет века, прогресът на човечеството се равнява едва на двайсет и пет процента. Оставащите двайсет и пет процента ще бъдат реализирани отсега нататък, ако светът съществува. Приносът на Пророка за напредъка на човешката цивилизация е открит за хора с будна съвест. Ето какво е написано в Енциклопедия Британика по този въпрос: "Човешката история познава много велики личности, сред които са и пророците. Те са извоювали немалко успехи, но нито един о тях не е успял да засенчи постиженията на Пророка Мухаммед." Един от добросъвестните западни изследователи на име Вехил твърди следното: "Всяка велика личност е оставила следа след себе си. Пророците, реформаторите, новаторите и великите държавни мъже са оставили трайна диря в историята. Пророка Мухаммед също е оставил своя следа. До такава степен, че щом стане дума за "следа" в историята на човечеството, това извиква в съзнанието представата за него. Постиженията на Мухаммед нямат аналог нито в миналото, нито днес." Вехил е учен, който има награда за принос в науката. И съмишленикът признава Мухаммед, и противникът, и опонентът - също. Не знам какво да кажа за поведението на някои наши невежи...
В Свещения Коран Всевишния Аллах описва Себе си в следното знамение: "Аллах разпуква зърното и костилката. Изважда Той живото от мъртвото и изважда мъртвото от живото. Това е Аллах! Как сте подлъгани!" (6: 95). Аллах е способен да изкарва от неживата и мъртвата природа живи души. Той вдъхва живот на камъка и земята и придава на въглена диамантен блясък. Като че ли със своите свръхестествени, великолепни и омайни качества Аллах, да е славно името Му, внасял успокоение в душата на Пророка Мухаммед. Сред онази свирепа пустиня на Арабския полуостров, сред онези диви и примитивни бедуини Пророка Мухаммед сякаш е взел в ръцете си хора като камъни, земя, въглени, и извадил от тях чисто злато като Ебу Бекр, Омар, Осман, Али, Халид, Укбе ибн Нафи, Тарък ибн Зияд, Аллах вечно да е доволен от всички тях.
Разбира се, че и преди нашия Пророк да възвести мисията си, и преди съвременниците му да се запознаят с този велик пратеник, те също са притежавали съвест, разум, духовна енергия, заложби и талант. Пратеника на Аллах в никакъв случай не притъпил дарбите им. Той облагородил техните добродетели и ги направил по-велики. Както твърди един изтъкнат мислител, най-ярък пример в това отношение е "личността на Омар преди исляма и след приемането на исляма." Преди исляма той бил предразположен да стане велика и превъзходна личност. Още от дете Омар се състезавал и съревновавал със своите връстници, извивал вратовете на камилите, което загатвало за неговите заложби. След приемането на исляма Омар се превърнал в човек с чувствителна и нежна душа, който правел път дори на мравките. Милосърдието и състраданието му било всеобхватно, негови са думите: "Дори овца да падне във водите на Ефрат, Аллах ще търси сметка за това от Омар."255 Омар, Аллах да е доволен от него, и хората като него са се превърнали в свръхестествени личности благодарение на възпитанието, което са получили от Пратеника на Аллах. Да, Пратеника на Аллах успял да открие и създаде издигнати личности като Омар, открояващи се сред дивата и свирепа бедуинска общност със закостенели традиции, които били част от характерите им.
Сега нека да разширим темата с още един пример. Използвайки всички средства и държавни механизми, ние се опитваме да накараме хората да спрат тютюнопушенето и да се откажат от този вреден навик, но не успяваме да постигнем желания резултат. Не само че не можем да изкореним този навик, а дори не сме в състояние да сведем до нормални граници увеличаващия се брой на пушачите. И това не важи само за нашата страна, борбата с тютюнопушенето е световен проблем. А всъщност непрекъснато се говори за вредата от цигарите, организират се симпозиуми на тази тема, изнасят се лекции и семинари. Медицината отдавна е доказала, че тютюнопушенето води до рак на ларинкса, хранопровода и на устната кухина. Статистиката сочи, че 95% от пушачите заболяват от изброените болести, но усилията, които се полагат в борбата тютюнопушенето, не водят до желания ефект. Ала в епохата на Пророка хората имали безброй вредни навици, които се смесили с кръвта в жилите им. Само с един замах Пратеника на Аллах успял да ги изкорени, накарал ги да отвикнат и да се откажат от пороците и украсил характерите им с висок морал и с висши добродетели. До такава степен, че ангелите в небесата гледали на тези хора с възхищение. Всички, които ги виждали, възкликвали: "Господи, това не са ангели, а по-висши същества!" И още, в деня, когато всички ще минат по моста Сират, светлината, която ще се излъчва от тях, ще обгърне огъня на Ада и ще бъде в състояние да го угаси. Всички ангели ще бъдат възхитени и възторжено ще изричат: "Пророци ли са, или са ангели минаващите?" Ала те не ще бъдат нито пророци, нито ангели. Те са единствено част от уммата на Пророка Мухаммед и са били възпитани лично от него.
Абдуллах ибн Месуд, Аллах да е доволен от него, се грижел за овцете на Укбе ибн Еби Муайт.256 Пратеника на Аллах взел и него в своята духовна школа и превърнал този овчар в съвършен пътеводител. Може да се каже, че книжовно-религиозната школа в Куфа е дело на този велик сподвижник. Хора като Алкама257, Нехаи258, Хаммад259, Севри260, Ебу Ханифе261 са все възпитаници на тази школа. Тези велики личности, които са достигнали най-високите върхове в своята област, до голяма степен са черпели познанието си от Ибн Месуд. Ала той преди е бил обикновен овчар. Ние високо почитаме тази личност. Ето, Пратеника на Аллах превърнал обикновения овчар във велик гений.
Открай време някои гениални ислямски богослови, за които са изписани цели томове, са били обект на изследване от страна на западните учени. Един от тях е прочутият ислямски правовед имам Азам Ебу Ханифе. Един велик мислител изтъква, че Солон262 и Хамураби263 могат да бъдат единствено слуги на Ебу Ханифе, който е постигнал съвършенство, обучавайки се при учениците на овчаря Ебу Месуд, а той пък е бил ученик на Пратеника на Аллах. С тези думи в никакъв случай не искам да подценявам личността на великия Ебу Ханифе, целта ми е да покажа неговото съвършенство. Да, благодарение на принципите на възпитание и обучение на Пророка Мухаммед тези незначителни хора се превърнали в съвършени личности. От мъртвите души се раждали живи, а въгленът се превръщал в диамант.
Благодарение на принципите на възпитание на Пророка един роб бербер264 се издигнал по-високо и от Херкулесовите хълмове265, променил името им266, открил нови светове, прекосявайки моретата, и ги запознал с истини, които дотогава не им били известни. Мащабите на делата му надхвърляли обикновените представи. Преди да се запознае с исляма Западът бил далеч от мисълта за нищожността на живота, както и от желанието за мъченичество и копнеж по смъртта. Поради това никой не проумял защо когато Тарък ибн Зияд навлязъл в Испания, той изгорил корабите, с които е дошъл и не изгубил дори зрънце от своята надежда и в най-критичните моменти, воювайки с петхилядната си експедиция срещу деветдесетхилядната испанска армия. Той учудил всички с подвизите си. Вас това може да не ви учудва, но той събрал своите войници срещу двайсет пъти по-мощния си противник и им казал следното: "Воини мои, пред вас стои враг, голям колкото океан, а зад вас се намира океан, свиреп като враг. Или ще дезертирате и ще свършите като нищожества, бидейки убити в гръб, или ще се превърнете в победоносци, воювайки, и като такива ще отидете при Всевишния Аллах." Историците описват битката по следния начин: "За кратко време (за няколко часа) Тарък ибн Зияд и войниците му напълно разбили и съкрушили противниковата армия..." И Тарък стигнал кралския дворец в Толедо, където се намирали съкровищата на владетеля. Забележете само какво е било поведението на този довчерашен слуга и се опитайте да разберете величието на духа, който ислямът вдъхва в сърцата. Тарък стъпил върху съкровищата на краля, а през ума му минавали следните мисли: "Тарък, довчера ти бе роб, окован във вериги. Аллах те възнагради със свобода. После стана пълководец. Днес завладя Испания и се намираш в кралския двор. Но не забравяй, че утре ще се явиш пред Аллах!" За Бога, какво учудващо и дълбоко разбиране е това! Впрочем хората, които се издигат от низините, изпитват чувство за малоценност. Подобни типове си придават важност, възгордяват се и се изтъкват пред останалите. (Това наблюдаваме и в действията на онези, от които на народа му е дотегнало).
Какво възпитание трябва да е получил този роб, че в момент, в който от него се очаквало да демонстрира жажда за власт и ламтеж за богатство, той запазил своето честолюбие и достойнство и подложил на равносметка душата си!
Ето още един от възпитаниците на Пророка - Укбе ибн Нафи. Той завладял Северна Африка открай докрай и стигнал чак до Атлантическия океан. Когато достигнал бреговете на океана и жребецът му потънал до колене във вода, той вдигнал очи към небесата и изразил чувствата си към Всевишния с думите: "Всевишни, ако този свиреп океан не се бе изпречил на пътя ми, щях да възвестя свещеното Ти име по цялата земна шир и щях да го прославя в земите отвъд океанските води!"267 Позовавайки се на тези думи, Абдулхак Хамид268 пише: "Не зная дали думите на Укбе ибн Нафи или гласовете на душите, отлетели в небесата, бяха по-силни?" Според личните ми представи ангелите също изпитвали подобно желание и копнеели за това. Ала Укбе бил различен... Той бил възпитан в школата на Пророка Мухаммед и бил част от образователната му система.
Пророка изтъквал умствените способности, духовните заложби и добрите нрави на хората. Той не е притъпил нито един от талантите им, напротив, усъвършенствал ги е и е превърнал мъжете с най-лоши характери в издигнати личности. Фактът, че Пратеника на Аллах е изваял характерите на хората и е насочил способностите им в най-правилната посока, може да се обясни единствено с неговото пророчество. Защото нито едно от делата му не е приключило с неуспех.
228 Müslim, Fezail, 63; Müsned, 3/112.
229 İbn Kesir, el-Bidaye, 5/ 328.
230 Mecmeu'z-Zevaid, 9/161; Müslim, Fezail, 62.
231 Buhari, Cenaiz, 44; Müslim, Fezail, 62, 63; Cenaiz, 12; İbn Mace, Cenaiz, 53; Müsned, 3/194; Ebu Davud, Cenaiz, 24.
232 Mecmeu'z-Zevaid, 9/181.
233 Kenzu'l-Ummal, 13/650.
234 Mecmeu'z-Zevaid, 9/182; Kenzu'l-Ummal, 13/663.
235 Müsned, 2/279; Müslim, Zekat, 161.
236 Hayatü's-Sahabe, 3/182.
237 Buhari, Edeb, 18; İbn Sa'd, Tabakat, 8/39.
238 Müslim, Fezailü's-Sahabe, 98; Buhari, Menakıb, 25; Mecmeu'z-Zevaid, 9/203.
239 Müslim, Fezailü's-Sahabe, 93-96.
240 Müslim, Fezailü's-Sahabe, 93-96.
241 Müslim, Fezailü's-Sahabe, 98, 99; Buhari, Menakıb, 25.
242 Mecmeu'z-Zevaid, 9/211; İbn Sa'd, Tabakat, 8/29; İbn Hacer, el-İsabe, 4/379.
243 Nesai, Zinet, 39.
244 Müslim, Birr, 165.
245 Buhari, Fezailü'l-Ashab, 9; Müslim, Zikr, 80, 81; Ebu Davud, Edeb, 100.
246 Bediüzzaman, Lem'alar, 4. Lem'anın 4. Nüktesi.
247 Ebu, Davud, Nikah, 41.
248 İbn Hişam, Sire, 1/262.
249 Nesi, Sehv, 18.
250 Nesai, İşretü'n-Nisa, 4.
251 Buhari, Menakıb, 18; Müslim, Fezail, 20-23; Müsned, 2/257, 398.
252 Маракеш - град в Мароко.
253 Река Оксус - днешна Амударя.
254 Buhari, Nikah, 36; Ebu Davud, Talak, 33.
255 Taberi, Tarih, 5/195; Ebu Nuaym, Hilye, 1/53; İbn Sa'd, Tabakat, 3/305.
256 Müsned, 1/379; İbn Sa'd, Tabakat, 3/150.
257 Алкама ибн Кайс (поч. 682) - един от видните представители на куфийската школа, изтъкнат юрист-богослов и тълкувател на Свещения Коран.
258 Ибрахим Нехаи (поч. 714) - учен специалист по фикх и хадисознание от времето на Багдадския халифат.
259 Хаммад ибн Абу Сюлейман (поч. 738) - Изтъкнат юрист-богослов.
260 Суфян Севри - един от стълбовете на ислямското право и хадисознание.
261 Имам Азам Абу Ханифе Нуман ибн Сабит (696-767) - основател на една от четирите основни школи в ислямското право.
262 Солон (ок. 634 - 559 г. пр. Хр.) - знаменит гръцки реформатор и законодател.
263 Хамураби - вавилонски цар, владял Месопотамия през първата половина на второто хилядолетие пр. Хр. Виден законодател.
264 Тук се има предвид личността на Тарък ибн Зияд.
265 Варовиковите стени от двете страни на Гибралтар, които са част от Андалуските планини и са разделени от пролив.
266 Гибралтар - от Джебел Тарък (Планината на Тарък) - носи названието си от името на мюсюлманския владетел Тарък ибн Зияд.
267 İbn Esir, el-Kamil, fi't-Tarih, 4/106.
268 Абдулхак Хамид Тархан (1852-1932) - турски поет.
- Създадено на .