КУЛТУРА НА РАЗБИРАТЕЛСТВОТО
Въпрос: Какво бихте препоръчали в името на усъвършенстването на културата на разбирателство и съвместно съжителство в съвременния свят, в който чувствата на национализъм и расизъм, както и фанатизмът на различните религиозни течения и учения стават все по-мощни?
Отговор: Мнозина смятаха, че с глобализацията и плурализма различията и червените линии, които са основният източник на конфликти и спорове, ще бъдат премахнати, че хората ще се прегръщат повече, отколкото в миналото, и че ще се събират все повече на различни платформи. Те очакваха, че членовете на различни религии ще се съберат понякога в джамия, понякога в църква, понякога в синагога, или че членовете на различни групи и религиозни течения ще се срещнат понякога в кадирийско, понякога в накшийско и понякога в алевитско текке.
С глобализацията обаче дразнителите на идентичността, заложени в човешката природа, бяха стимулирани повече и това доведе до различни реакции срещу „другия“. Точно както тялото реагира на чуждо вещество, инжектирано в него, хората също реагираха срещу онези, чиито чувства, мисли и възгледи за живота бяха различни от техните. Защото човечеството не беше готово да се изправи лице в лице и да преодолее проблемите на глобализиращия се свят.
Лидерите на общественото мнение, интелектуалците и философите обаче трябваше да подготвят съзнанието на хората, за да бъдат в крак с променящите се условия в света, да изтъкнат културата на съвместното съжителство и мира. Те трябваше да предупредят човечеството срещу разделянето и конфликтите, които могат да бъдат причинени от различни идентичности, етнически и религиозни различия и групови възгледи, и трябваше да развият разбирането за приемане на всеки човек такъв, какъвто е.
За съжаление, това не беше направено. Подходи се аматьорски, сякаш беше казано: „Хайде да плаваме към безбрежните морета. После ще му мислим как да издържим на огромните вълни, които ще ни удрят." Поради тази причина изглежда трудно да се предвиди какви опасности очакват човечеството през следващите години. Хората, които са се посветили на идеала да работят в полза на човечеството, трябва да помислят върху тези проблеми и да предложат решения.
Например, утвърденият от Бедиуззаман принцип: „Да предпочетеш да си управляван, вместо да си управляващ, което е обвързано с много отговорности и изпитания“, е важен критерий за предотвратяване на разногласията. Това означава да оставиш управлението на другите, тъй като лидерството крие много рискове. Това е сериозна саможертва и героизъм. Подобно отношение може да бъде рецепта за предотвратяване на потенциални различия, които могат да възникнат между различни религиозни течения, учения и групи. Но е трудно това да бъде решение на етническите проблеми.
Дипломация
Прилагането на дипломацията в пълна степен в рамките на разума и логиката, вместо прибързано да се упражнява сила и насилие в името на отстраняването на съществуващите разногласия и разрешаването на проявяващите се проблеми, ще направи света по-добро място за живеене. Но, за съжаление, когато мощта и силата не са подчинени на правото, тогава те не се използват по предназначение. За да се потушат възникналите проблеми, веднага се използва груба сила и се атакуват хора. Но това поражда опасни последици. Дори проблемите временно да се потушат, това води до образуването на оток от ненавист и омраза. Този оток се предава и на бъдещите поколения. Младите поколения растат, говорейки за несправедливостта, извършена спрямо техните бащи и дядовци, и живеят с чувство за отмъщение. Следователно, насилието носи повече вреда, отколкото полза.
Затова държавите не трябва веднага да прибягват до груба сила за решаване на проблемите, които възникват както вътре в страната, така и в международните отношения. Там, където има груба сила, се нарушават най-основните човешки ценности и се извършват много жестокости и несправедливости. Проблемите, които се потушават, като хората биват смачквани сякаш от ударите на чук, биват тормозени или се отнемат човешки животи, се повтарят в по-големи мащаби впоследствие. Защото вътре в душите на хората остава болката, остава страданието. Честта и гордостта се нараняват. Ненавистта и омразата се предават на следващите поколения. Това е причината проблемите, които се смятат за решени, да продължават да се въртят в порочен кръг. Въпреки че се смята, че успехът е постигнат временно, проблемите се предават на бъдещите поколения, докато растат и стават неуправляеми.
Решенията, които са основани на разума, логиката и съблюдаването на човешките чувства, са трайни. Това е един от най-отличителните белези на висшия разум на Пророка на Исляма (Аллах да го благослови и с мир да го дари). Той е предприел стъпките, които трябва да бъдат предприети по начин, който няма да доведе до никакви грешки. С постъпките и поведението си през целия си възвишен живот той ни е дал пример как с разумно поведение, дипломатичност, състрадателно и милосърдно отношение можем да спечелим сърцата на хората.
Практиката на хората с любителски дух*, които в съвремието ни отидоха в четирите краища на света, показа колко въздействащи фактори са искреността, самоотвержеността, човечността и състрадателността при решаването на проблемите и спечелването на сърцата на хората. Защото тяхното поведение пречупи и успокои съществуващите или потенциалните негативни реакции. Много сърца бяха спечелени и много мостове на приятелства бяха изградени дори на места, които не бяха достатъчно познати, липсваха познания за местните култури и не се действаше достатъчно професионално.
Мостове на обичта
Ако искаме да утвърдим култура на съвместно съжителство в съвременния свят, в който глобализацията се случва с ускорени темпове, от една страна трябва да наблегнем на дипломацията в името на решаването на проблемите, а от друга – трябва да се научим да уважаваме различните разбирания, култури и ценности. Както често изтъкваме, в сърцата си трябва да отделим място за всички хора, така че никой да не остане необгърнат от нашата обич. Подобна толерантност и състрадание ще предотвратят използването на ужасните смъртоносни оръжия, предизвикващи голямо безпокойство, и ще ги неутрализират, действайки като вълнолом пред бушуващите гигантски вълни. Тези мостове на обичта и островчета на мира, които изградихме по целия свят, започвайки от най-близкото ни обкръжение, ще бъдат ефективни ходове и действия за предотвратяване на евентуални конфликти.
За съжаление, досега винаги е имало хора, които окачествяват различните от тях като „другите“, отнасят се предубедено към тях и ги сочат като адрес за много негативи. Ако искаме да предпазим хората, които живеят в различна езикова, религиозна, расова и културна среда, от предразсъдъците, грешните възприятия и мнения, които имат един за друг, трябва да им осигурим възможността да се събират в различни среди и така да се опознават по-внимателно и по-правилно. Да, пътят към изкореняването на грешните представи от умовете минава през разрушаването на преградите и стените между хората, като взаимно се опознаваме и сядаме на една маса.
Възможно е хората инстинктивно да проявяват по-особена близост към онези, които са от тяхната народност, група или религиозно течение. Човек може да е искрено привързан към определено разбиране, житейска философия и начин на мислене. Но това не налага враждебност към другите. Например, аз като мюсюлманин съм силно влюбен в моя път и моя метод. Ако имах хиляда живота, бих ги жертвал по пътя на нашия Пророк (саллаллаху алейхи уа саллям). Възможно е да кажа: „Дано и останалите хора да се запознаят с този източник на истината, да гребат от този сладководен извор, да пият от тази река на изобилието, за да утолят жаждата си.“
Но моята любов, желание и страст не изискват от мен да съм враждебен към християните, евреите или членовете на останалите религии. Напротив, мое задължение е да се отнасям човешки с всички хора.
По-рано съм изразявал едно свое мнение по различни поводи с думите: Иска ми се да можем да изградим джамии, църкви и синагоги в обща градина. Или да имаме джамия и джемеви (алевитски храм) в един двор. Хората, излизащи от своите храмове, да могат да се събират в една и съща градина, да пият чай и да обядват заедно и по този начин да имат възможност да се опознаят по-добре.
Да се създаде такава атмосфера, в която всеки човек свободно да може да изразява мислите си, хората да се усмихват един на друг, да се прегръщат помежду си и да се освободят от предразсъдъците си. Всички хора по земята имат остра нужда от такова човешко отношение.
За съжаление, тези предложения и инициативи, които направихме преди много години, увиснаха във въздуха. Това означава, че човечеството все още не е готово за такова пътешествие. Трябва да използваме всяка възможност, за да уловим такъв хоризонт. Най-малкото трябва да държим вратите, трапезата и сърцата си отворени за хора с всякакви нагласи и разбирания. Ние също търсим място на тяхната маса. Точно както ние ги приемаме сред нас, така трябва и ние да сме в тяхната среда, в тяхната обстановка. Божият морал също го изисква. Защото Аллах заповядва: „Ако рабът направи към Мен една крачка, Аз ще се приближа към него един аршин; ако той се приближи към Мен с един аршин, Аз ще се приближа с един разтег; ако той тръгне към Мен вървейки, Аз ще тичам към него.“
Ако очакваме храброст, първо ние трябва да проявим доблест. Ако очакваме внимание, първо ние трябва да проявим такова. Хората очакват от нас такова поведение, каквото ние очакваме от тях. Днес го наричат емпатия – да можеш да се поставиш на мястото на някой друг и да видиш нещата през неговите очи. С други думи – да можеш да вземеш предвид очакванията, чувствата и мислите, вълненията и ценностите на хората, с които имаш отношения. Мисля, че след като решим този проблем на местно ниво, можем да разширим кръга с течение на времето и да създадем условия такива добри практики да се появят по целия свят. Може би това ще бъде важна стъпка за спасяването на света от гибелната съдба, в която е въвлечен. Това, което трябва да направим, е да бъдем представители на доброто и да сме способни да се изправим пред възможните раздори, които могат да възникнат.
Мевляна, който е живял в последната епоха на Селджукската империя, във време, когато разпадът и провалът са били във вихъра си, е създал такава атмосфера на любов, че неговото влияние е достигнало до наши дни; дори е оказало сериозно въздействие и върху Запада. Той казва, че с единия крак е стъпил здраво върху Исляма, а другият ходи сред седемдесет и два народа. Това е наистина дълбок възглед. Това, от което се нуждаем днес, е този дух и смисъл. Ако искате, може да го наречете „духът на Месията“ и можете да го свържете с идването на Месията от Последното време. Важното е, дори да е в тесен кръг, да инициирате такова взаимодействие и да го разпространявате постепенно около вас.
*Тук авторът има предвид последователите на движението „Хизмет“.
- Създадено на .