Накъде се движим?

Исторически и диалектически погледнато, почти всички култури на земята са основани от движещи се и преселващи се личности и общности. Тези процеси съпътстват човечеството от дълбока древност. Така например, праотци на много от днешните европейски народи са визиготите, норманите, викингите, маджарите, прабългарите. Съвременна Европа не би била същата, ако преди много векове те не бяха се преселили от азиатските степи. Америка, Канада, Австралия, Нова Зеландия и много др. пък са замесени и формирани чрез заселването, преди всичко, на европейци, и то невинаги с ясни цели и от здрави обществени слоеве.

Днес обаче, при глобализиращите се световни условия на труд и живот, да се пише за движението на значими маси хора никак не е лесно. Не защото съвременният човек е изменил на своята предишна природа или пък икономическите, природните, правовите, културните, религиозните, етническите, социалните причини са по-различни, а защото живеем по-динамично и мащабите за по-кратко време са по-съществени. Действително, през последните години все по-често срещаме такива понятия като икономическа емиграция, финансова криза, въоръжен конфликт, етническо прочистване, бомбени удари, крупна авария, изселване, терористична атака и др. И част от това се случва много близо до нас. Дали решението не се крие в строго контролираните граници и ограниченото движение на хората? Сигурно не би било вярно. Защото, в същото време, вече трета година, страната ни е членка на Европейския съюз, където свободното движение на хора, стоки, услуги и капитали е една от основните му характеристики. Объркваща ситуация! Нали? Новото световно устройство обаче безусловно извиква на дневен ред проблемите, свързани с правата на човека, борбата срещу бедността, толерантността, мирното съжителство, диалога между религиите, предотвратяването на междукултурните конфликти. В това отношение идеите, творчеството и позицията на съвременния турски теолог и учен Фетхуллах Гюлен имат актуално и конструктивно звучене повече от когато и да било.

Роден през 1941 г. в Ерзурум - Турция, запознал се с трудовете на редица източни и западни философи, неговата многостранна изследователска и практическа дейност го превръщат в съвременен интелектуалец и мислител, който се занимава не само с турските и ислямски проблеми, но и с проблемите на цялото човечество и света. С ясно изразените принципни позиции като "републиката е достойна за човешката чест форма на управление...", "не може да има връщане назад от демокрацията...", "в името на исляма не бива да се обсебва теокрацията...", "религиозните предпочитания следва да се основават на свободното волеизлияние...", "религията не бива да се превръща в политическо средство...", "мюсюлманинът не може да бъде терорист, нито терористът мюсюлманин..." изразява човешките измерения на живота, осветлява дълбочината на световните процеси. Днес той е един от най-влиятелните гласове в защита на демокрацията, преструктурирането на гражданското общество, диалога между религиите, борбата срещу тероризма и овладяването на умението хората заедно да живеят в мир.

Нека обаче се върнем към началото и разгледаме разсъжденията на Фетхуллах Гюлен за принудителното или свободно движение на хората, защото част от съотечествениците, роднините и децата ни, по различни причини, се пръснаха по света. Нормално ли е това явление и кога ще спре? Не се ли крие нещо и в същността на човешката природа?

Според Ф. Гюлен, човечеството постоянно е в процес на движение, постоянно се преселва. А движението в живота на всеки индивид има последователни проявления - от сферата на духовното, в утробата на майката, оттам към детството, от детството към юношеството и зрелостта, по-късно - към старостта и смъртта, а оттам в небитието и вечността. Това е толкова естествено, че е както съществуването на слънцето, за да свети и топли, и не може да се попита "защо осветява, защо топли?". Нещо повече, както именно от него се очаква да топли и осветява, от човека, който има особено място сред съществата, се очаква да преследва високи идеали, с тази цел умът му да проучва, сърцето му да вярва и вярващият човек, като едно светещо слънце, да пренася светлината на ума във вид на познание на другите е точно толкова естествено. Толкова, че това е естествено за хората, които използват своята воля в правилна насока за благото на живота, за тези, които не заличават сътвореното от тях с действия, противоречащи на тяхното творение, за онези, които не са жертва на погрешни договорености и условности, и онези, които успяват да запазят своята човешка същност. Така движението, необходимо за всеки, започва от тази отправна позиция. "За човека от състоянието, в което се намира, към необходимото състояние, в което следва да е, от обездвиженост и разпиляност към движение и систематичност, от застиналост и разруха към собственото обновление, от задушаващата атмосфера на 1001 грехове към извисяването на сърцето и духа..." Във всички тези състояния Ф. Гюлен намира смисъла на движението, като във всички тези значения човекът все се движи и преселва. С други думи, съществуването и животът на всеки човек, от началото до края, се състои от едно движение преселение. И ако за момент липсва това преселение, значи човекът е застинал, превърнал се е в метафизическа величина и кандидат за покриване с мъх и лишеи, загубил е своята същност, не е в състояние да изпълни своите задължения и роля, отредени от неговото изключително място и положение сред живите същества.

И все пак, ако още търсим отговора на въпроса "кога приятелите, роднините и децата ни ще спрат да ни напускат?", дори да сме приели по-горния естествен ход на събитията, длъжни сме да повярваме, че днес имаме по-голяма от когато и да било нужда от развиването на културата на толерантното съжителство, умението да приемаме всеки с неговото различие, диалога и добросъседското общуване, утвърждаването на съвременните човешки ценности.

Pin It
  • Създадено на .
© © 2024 Уеб сайт на Фетхуллах Гюлен. Всички права запазени.
"fgulen.com" е официалният сайт, на който се публикуват трудовете, статиите и изявленията на Фетхуллах Гюлен