Правдата възтържествува, оправдателната присъда на Гюлен е окончателна
По делото срещу Фетхуллах Гюлен, заведено след събитията от 28 февруари, най-напред оправдателна присъда постанови Анкарският единадесети съд за тежки наказания. После Девето наказателно отделение на Касационния съд единодушно потвърди оправдателното решение. Последната дума каза Висшият наказателен съвет към Касационния съд. Съветът отхвърли възражението срещу оправдателното решение и постанови, че "липсват доказателства, които да потвърдят обвиненията".
Делото срещу Фетхуллах Гюлен, заведено по спорен начин преди осем години, приключи с оправдателна присъда. Оправдателното решение, което отначало бе постановено от Анкарския единадесети съд за тежки наказания, а след това единодушно потвърдено и от Девето отделение на Касационния съд, бе поставено на дневния ред на Висшия наказателен съвет към Касационния съд. Най-висшата съдебна инстанция, която обсъди възражението на главния прокурор, реши, че Гюлен не е провел никакви действия срещу държавата. Висшият наказателен съвет потвърди оправдателната присъда и отсъди, че липсват доказателства в подкрепа на обвиненията. Не съществува друга процедура за подаване на жалба за касация или възражение срещу решението. Така неистинността на твърденията, които определени кръгове се опитваха целенасочено да задържат на дневен ред, бе доказана и по съдебен път.
Делото срещу Гюлен, който наред с проявите за диалог и толерантност насърчава и откриването на турски училища извън страната, бе заведено от някогашния прокурор в Съда за държавна сигурност Нух Мете Юксел. Той отначало постанови разследване с искане за смъртна присъда, а по-късно изготви обвинителен акт, базиран на предубедени тълкувания. Разглеждането на делото, базирано на твърдението за "създаване на незаконна организация, целяща да промени светското държавно устройство и на негово място да изгради държава, основана на религиозни закони", продължи осем години. Адвокатът на Гюлен - Абдулкадир Аксой, който коментира окончателната присъда с думите: "Решение, което трябваше да се вземе", допълни: "Фактът, че доверителят ми не е извършил приписваните му престъпления, бе потвърден и от най-висшата съдебна инстанция."
Процесът за издаването на оправдателното решение започна с възражението на адвокатите му срещу решение по Дело номер две на Анкарски съд за държавна сигурност. Адвокатите поискаха отмяна на решението на Съда за държавна сигурност за "отлагане произнасянето на окончателна присъда", взето въз основа на закон номер 4616, и подадоха иск за подновяване на съдебния процес. Искът на Фетхуллах Гюлен за повторно дело бе приет. Анкарски единадесети съд за тежки наказания, взимайки под внимание и становището на Главна дирекция за сигурност, съгласно което Гюлен "не е провел действия, противоречащи на Закона за борба с тероризма" с дата 5 май 2006 г., единодушно излезе с решение за оправдателна присъда. Но прокурорът по делото възрази срещу оправдателното решение и подаде жалба за касация. В известието си главният прокурор на Касационния съд поиска прекратяване на делото поради изтичане на давностния срок.
Девето отделение на Касационния съд прие жалбата за касация и единодушно потвърди оправдателното решение. В него се посочва, че "в решението на съда няма неточности, защото не са открити доказателства, които да потвърдят, че Гюлен е създал и ръководил терористична организация с цел да хвърли в опасност съществуването на републиката, променяне на нейните символи и светското държавно устройство, разрушаването или превземането й чрез насилие и терор". Въпреки всичко това Главната прокуратура на Касационния съд атакува единодушно взетото оправдателно решение във Висшия наказателен съвет, известен като инстанция за свръхзаконова процедура. Главната прокуратура, която твърдеше, че действията на Гюлен не попадат в рамките на член 7-и от Закона за борба с тероризма, а противоречат на членове 313/2-4 от Наказателния кодекс, в рамките на които е и текстът: "създаване на предпоставки за извършване на престъпление", изтъкна, че е необходимо проучване на доказателствата по делото, за да се установят правилно характерът и историята на престъплението. Главната прокуратура защити тезата, че от датата на изготвяне на обвинителния акт до настоящия момент давността по делото е изтекла и затова то трябва да отпадне поради изтичане на давностния срок.
Висшият наказателен съвет на Касационния съд, който заседава на 24 юни 2008 г., каза последната дума по делото, обвързвайки с решение жалбата за касация на главния прокурор Абдуррахман Ялчънкая. Съветът отхвърли възражението на главния прокурор с мнозинство. Висшият наказателен съвет, който не отмени оправдателното решение, е една от върховните инстанции за издаване на решения. Решенията на този съвет, съставен от ръководители на други наказателни отделения и на наказателните отделения към Касационния съд, които се сменят на ротационен принцип, имат окончателен характер.
Докато членовете на Висшия наказателен съвет към Касационния съд взимали решението, свързано с Гюлен, стана ясно, че Ялчънкая е оспорил становището относно иска, според който "делото се отнася към престъпления, извършени от престъпни групировки, и трябва да отпадне поради изтичане на давностния срок". Беше акцентирано и върху това, че по време на споровете относно процесуалните въпроси Главната прокуратура променила характера на обвинението и че Гюлен би следвало да бъде осъден без защита в резултат на променянето на юридическото определение, което би било в противоречие с принципа, гласящ, че "не може да се издава присъда без съдебно дело". От друга страна, беше подчертано, че след промяната в Наказателния кодекс на Турция е гледано дело за съгласуване и че характерът на обвинението не може да се промени. Мнозинството от членовете на съвета отбелязаха, че Главната прокуратура е надвишила правомощията си и защитиха тезата, че тя няма право да иска делото да отпадне поради изтичане на давностния срок, освен да приеме или отхвърли решението, потвърдено от Девето наказателно отделение. След споровете се премина към гласуване. Искането бе отхвърлено с мнозинство от 16-членния състав на съвета.
Делото бе заведено без конкретни доказателства
На 31 август 2000 година някогашният прокурор на Съда за държавна сигурност Нух Мете Юксел заведе делото на базата на обвинителен акт от седемдесет и девет страници, който не съдържаше нито едно конкретно доказателство и бе изготвен от предубедени тълкувания. Отначало Юксел започна разследване срещу Гюлен с искане за смъртна присъда, но след като не постигна резултат, заведе дело въз основа на член 7-и, алинея 1-ва от Закона за борба с тероризма. Юксел поиска от пет до десет години затвор за Гюлен с мотива, че "е създал незаконна организация с цел да промени светското държавно устройство и на негово място да изгради държава, основана на религиозни закони, както и за провеждане на действия за осъществяването на тази цел". Делото, заведено от прокурора Юксел, бе причислено към делата, започнати след събитията на 28 февруари.
Инициативите, започнати от Гюлен, винаги се посрещат с одобрение
Инициативите, начело на които стои Фетхуллах Гюлен, получиха подкрепата на голяма част от обществото. Изявленията на 8-ия президент на Турция Тургут Йозал, на 9-ия президент на страната Сюлейман Демирел, на бившия началник на Генералния щаб ген. Исмаил Хаккъ Карадайъ, на премиерите Тансу Чиллер, Месут Йълмаз, Бюлент Еджевит, както и на представителите на политическите партии, бяха представени в полза на защитата в съда. Съдебното дело, започнато на 16 октомври 2000 година, беше прекратено с решение на съда от 10 март 2003 година, според което издаването на присъдата се отложи с пет години. Адвокатите на Гюлен възразиха срещу това с мотива, че доверителят им е бил поставен под заплаха от съдебен процес в продължение на пет години, и поискаха делото да приключи с оправдателна присъда.
- Създадено на .