Решенията на Гюлен срещу тероризма
"Може би сте чували случката с мюсюлманина, който пътувал за Северна Ирландия. По пътя го спрял полицай и го попитал дали е католик или протестант. Мъжът отговорил, че е мюсюлманин. Но полицаят отново го попитал дали е мюсюлманин католик или мюсюлманин протестант." С тази история започна изказването си Джонатан Лейси в конферентната зала на едно от най-престижните английски висши училища - Лондонския колеж по икономика, като с това целеше да покаже, че до неотдавна Северна Ирландия е пречупвала всичко през призмата на дуализма католицизъм-протестантство, разделящ всичко на две. Какво общо можеше да има конференцията на тема "Променящият се ислямски свят - приносът на "Движение Фетхуллах Гюлен", в която участваше и Лейси, с конфликта между протестантството и католицизма в Северна Ирландия?
Докторантът по социология в Тринити колеж в столицата на Южна Ирландия, Дъблин, Джонатан Лейси, изтъкна приноса, който турската общност, наброяваща 300 души в Северна Ирландия, може да има за диалога между католиците и протестантите и за запазването на мира. Лейси е изследвал дейността на неправителствената организация Северноирландско дружество за толерантност, образование и култура (NITECA), създадено в рамките на инициативите на Фетхуллах Гюлен, и отбелязва, че на вечерите ифтар по време на месец Рамазан присъстват както католици и протестанти, които са били противници в миналото, така и представители на различните религиозни и етнически групи, установили се в страната през последните години. Той твърди, че това сплотяване може да се осъществи единствено от хора, които не са страна в предишните конфликти.
След международната конференция на тема "Променящият се ислямски свят - приносът на "Движение Фетхуллах Гюлен", проведена през октомври в Камарата на лордовете и Лондонския колеж по икономика в Лондон, в началото на ноември в Колумбийския университет в Ню Йорк се състоя друга конференция на тема "Ислямът в Турция", на която също бяха дискутирани личността и идеите на Гюлен. На заседанието в Камарата на лордовете участваха около петдесет учени и редица представители на Камарата. Единственият мюсюлманин, член на Камарата на лордовете, лорд Ахмед определи Фетхуллах Гюлен като "ислямски учен с ново и модерно виждане" и изтъкна, че движението, което се формира около него, не може да остане незабелязано. "Това движение играе ролята на мост във вакуума между Изтока и Запада" - подчерта лорд Ахмед. Преподавателят в университета "Дерби" проф. Пол Уелър обърна внимание на факта, че Гюлен открито критикува тероризма от позицията на исляма и подчерта, че той заклеймява убиването на невинни хора в името на религията.
Словото на Фетхуллах Гюлен, който не успя да вземе участие в конференцията поради здравословни причини, беше прочетено от проф. Пол Уелър, член на организационния комитет. В него се казваше: "Както съм изтъквал и преди, поддържам мнението, че подобно движение за мир и култура трябва да се нарича "Движение на доброволците" или "Движение за мир". Винаги съм изпитвал и продължавам да изпитвам сериозно безпокойство от това усилията на хиляди самоотвержени хора да се приписват само на едно лице. Също така не смея да твърдя, че имам голям принос към "Движението на доброволците", относно което мнозина учени по света публикуват статии. Смятам, че представителите на това движение ми отреждат място сред тях в знак на добронамереност. Храня надежда, че благодарение на усилията на хора като вас ще намерим общите ценности, върху които да изградим един по-добър свят, и в бъдеще да утвърдим мира и сътрудничеството сред хората. Независимо как ще бъде назовано, това доброволно движение ще се разпространи и ще ни води към обща идея, която ще сплоти културите и цивилизациите и ще ни отведе до желаната цел." Словото на Гюлен завърши с думите: "Смятам, че диалогът и взаимното уважение са двете най-големи опори при преодоляването на проблемите, произтичащи от различното мислене."
Моделът Гюлен - рецепта за болестта, наречена тероризъм
В конференцията "Променящият се ислямски свят - приносът на "Движение Фетхуллах Гюлен" участваха четиридесет и девет учени от всички краища на света. Заключенията в изнесените доклади посочваха решенията за сблъсъка между цивилизациите, предложени от "Движение Фетхуллах Гюлен", приноса на движението за укрепване на гражданското общество и изграждането на мост към мира. Проф. Пол Уелър, който участваше и като редактор в конференцията, излезе с твърдението, че след самоубийствените атентати от 7 юли, разтърсили Англия, опитите ислямът да се категоризира като "Добър ислям" и "Лош ислям" ще имат обратен ефект и подчерта, че склонността към терористични атаки, появила се сред английските мюсюлмани, може да бъде излекувана единствено чрез концепциите на ислямски учени като Фетхуллах Гюлен, произлизащи от ислямските среди и използващи ислямската терминология. Уелър припомни, че Гюлен не разделя света на две сфери: "Дар ал-ислам" (Дом на исляма) и "Дар ал-харб" (Дом на войната), както правят някои радикални течения. Той изтъкна, че "гражданската позиция" и стабилната мюсюлманска идентичност, които се наблюдават в посланията на Гюлен и в поведението на възпитаниците му, са добродетели, от които мюсюлманите в Англия имат нужда. Уелър сподели, че въпреки че са малко на брой, мюсюлманите от турски произход в Англия ще се превърнат в по-активна група в случай, че Турция стане член на Европейския съюз, и изрази надежда, че в подобна ситуация турското мюсюлманство от Анадола, идеен архитект на което е Гюлен, може да изиграе активна роля при формирането на европейската мюсюлманска идентичност. И Шантикумар Хетиараччи сподели, че предвиденото от проф. Уелър е неизбежно и ще се случи. Според него синтезът, който може да се породи от срещата на турския ислям с южноазиатския ислям, неизбежно ще определи европейската мюсюлманска идентичност. Хетиараччи изтъкна, че Фетхуллах Гюлен е успял да накара мюсюлманите отново да преоткрият себе си и да се събудят от състоянието на затвореност и чувството за вина, наложени им от предишните поколения, и го определи като гениална личност. Хетиараччи твърди, че европейският синтез, който ще се получи от срещата на турския ислям и южноазиатския ислям, няма да се задоволи с това да превърне Европа само в "дом, далеч от родината" за мюсюлманите, а в същото време ще вдъхне и нов дух на Европа. Според него Европейският съюз, който с влизането на Хърватия и Турция ще бъде съставляван от 29 страни и една пета от населението му ще се състои от мюсюлмани турци, изключително се нуждае от ролята на "Движение Гюлен" за изграждане на културни мостове. Ако тази роля бъде успешно изпълнена, европейската идентичност отново ще бъде определена.
- Създадено на .