Идеите на Гюлен се обсъждат на международната сцена
Държавна Дума на Русия
15 септември 2008 г.
На 15 септември 2008 г. Държавната Дума на Русия бе домакин на различно по рода си събрание. На конференцията, организирана съвместно от Института по изтокознание към Руската академия на науките и Либералната демократическа партия, бяха дискутирани идеите на основателя на Индия Махатма Ганди и на турския мислител Фетхуллах Гюлен. На конференцията, в която взеха участие народни представители, студенти, академици и политици, доклади изнесоха директорът на Института по изтокознание акад. Ростислав Рибаков, директорът на Центъра за руска цивилизация Игор Чубайс, преподавателите Валери Кашин, Феликс Юрлов, Евгения Юрлова и представителят на Платформа “Диалог Евразия” за Русия Али Сами Йълдъръм. Начело с акад. Рибаков учените, които участваха в конференцията, отделиха внимание на сходствата между идеите на Ганди и Гюлен за изключване на насилието. “Гюлен желае развитието на човечеството, като застава срещу насилието. За мен е важно, че в съвремието ни има интелектуалец, който е носител на такива идеи. Светът може да възприеме тези идеи”, заяви акад. Рибаков. Владимир Жириновски, който изрази недоволство от факта, че руснаците не познават Ганди и Гюлен, покани Гюлен в Москва, за да произнесе реч пред младежите. Директорът на Платформа “Диалог Евразия” припомни реакцията на Гюлен във връзка с атентатите на 11 септември и Беслан: “Гюлен гледа на терора като на престъпление срещу човечеството. Според него убийството на един човек е равно на убийството на всички хора по Земята.”
Директорът на Института по изтокознание акад. Рибаков подчерта, че акцентът в учението на Ганди е поставен върху това да се настоява за “истината”, без да се използва насилие, както и изброи имената на Кваме Нкрумах от Гана, Мартин Лутър Кинг от САЩ и Фетхуллах Гюлен от Турция като представители на тази школа. Акад. Рибаков изтъкна, че не само той търси сходство между Ганди и Гюлен, че много западни учени са единодушни по този въпрос. “Гюлен иска човечеството да стигне до нови високи равнища. Той желае това да стане с пълно противопоставяне срещу насилието, както и полага усилия хората да осъзнаят това на идейно равнище. Ето тези неща обединяват Гюлен и Ганди. Разбира се, че не говорим за пълно покриване”, заяви акад. Рибаков. Руският учен каза, че отдава голямо значение на това, че в съвремието ни има интелектуалец с такива идеи. “Идеите на Гюлен вече се пренесоха извън Турция. Това са идеи, които целият свят може да възприеме”, допълни акад. Рибаков. Владимир Жириновски изрази съжаление, че идеите на двете обсъждани личности не се познават в Русия. “Ако попитате нашите съграждани, които са ходили в туристическата област Гоа в Индия, те знаят в кои заведения се продават упойващи вещества. Но ако ги попитате дали познават Ганди, за съжаление не го знаят. И за Турция се отнася същото нещо. Дори интелектуалците ни не познават Фетхуллах Гюлен. Туристическите области в Турция заемат място в новините. Но идеите на философите и мислителите, от които бихме имали най-голяма полза, не достигат до нас”, заяви Жириновски.
Професорът от Висшата школа по икономика в Русия Леонид Сукиянин акцентира върху наличието на сходства между Гюлен и Ганди по отношение на отричането на насилието, но Гюлен не е политик, какъвто е Ганди. “Гюлен е интелектуалец, мислител, писател и общественик. В трудовете си той подчертава, че стои извън политиката. Трябва да се отбележи и следната прилика: Ганди бе намерил решение на проблемите на своето време и на обществото, в което живя. В учението и в трудовете на Гюлен също можем да открием решенията на проблемите в съвременния свят.”
Чикагски университет, САЩ
em>14-15 ноември 2005 г.
На конференцията на тема “Движение Гюлен” и междурелигиозният диалог” с доклади участваха бившият министър на образованието в Турция Мехмед Саглам, Азам Низавуддин от Колежа “Елмхърст” и Зеки Сарътопрак от университета “Джон Каръл”. Конференцията се състоя в следните секции: “Приносът на Фетхуллах Гюлен към диалога между мюсюлманите и християните в рамките на авраамическото сътрудничество”, “Диалогът: основи в старогръцката мисъл, идеите на Фетхуллах Гюлен и Юрген Хабермас”, “Религиите, глобализацията и диалогът в XXI век, Фетхуллах Гюлен и Арнолд Тойнби”, “Неосуфизмът на Фетхуллах Гюлен”, “Ислямът и демокрацията: от Уолт Уитман до Фетхуллах Гюлен, визии за бъдещето в еволюцията на демокрацията”, “Темата за толерантността в идеите на Гюлен и ал-Газали”, “Движение Гюлен” в рамките на прогресивното ислямско мислене, гражданското общество и в национален мащаб: паралели с Индонезия”.
Проф. д-р Томас Мишел
За Гюлен суфизмът е дисциплина, която предлага “програма за служене на човечеството”. Гюлен постига “социална трансформация”, особено по пътя на образованието.
Проф. д-р Мехмед Саглам, бивш министър на образованието в Турция
Оценявам като “герои на просвещението” хората, които по инициатива на Ф. Гюлен откриват училища вътре в страната и в чужбина. Аз ги поздравявам. Наистина вършат неща, които човек дори не може да си представи. Бих искал да съм млад, за да мога да правя онова, което те правят.
Азам Низамуддин, интелектуалец, член на Американската мюсюлманска общност
В изследванията върху религията, културата и историята досега не е обръщано достатъчно внимание на темата за “Движение Гюлен”. Аз отчасти свързвам това с факта, че в академичните среди ислямът се анализира повече като “политическа идеология”, отколкото като религия и духовност. Втората причина се дължи на трудността, която произтича от категоризирането на Гюлен, поставяйки го под едно-единствено заглавие.
Пол Паркър“Страданието” е неделима част от междурелигиозния диалог. Личният живот на Гюлен показва, че диалогът не е лесен. Американският лидер на гражданското общество – духовникът Мартин Лутър Кинг, също изтърпя такива трудности “и двамата заплатиха цена за това, че бяха добри”.
Университет “Еразмус”, Холандия
23-25 ноември 2007 г.
Идеите, които бяха обсъдени на конференцията “Мирно съжителство: инициативите за мир на Фетхуллах Гюлен в съвременния свят”, организирана от “Академична фондация за диалог” в Холандия, дълбоко повлияха на академичната общност в страната. В конференцията участваха над 400 души, особено голям беше интересът от страна на студентите, академиците, политиците и писателите. На конференцията бяха представени 32 научни доклада. В научния форум на академично равнище бяха обсъдени идеите на Гюлен и подходите на Движението към социалните теми. Членовете на редакторската комисия на конференцията – проф. Андреас Кинегинг, проф. Антон Уеселс, проф. Карел Стайнбринк, проф. Тон Нотън и д-р Пим Валкенберг – заявиха своята дълбока удовлетвореност от провеждането на подобно мероприятие в страната им.
Целта на проведената в Университет “Еразмус” двудневна конференция бе “Изследване на диалога и мира срещу напрежението, възникнало между блоковете след 11 септември”. Във връзка с конференцията председателят на фондацията за диалог “Академия” Гюркан Челик заяви: “Решихме да видим през погледа на специалистите и в светлината на идеите на Гюлен проблема за адаптацията на емигрантите и особено на мюсюлманите в Европа, който не слиза от дневен ред, както и концепцията за съвместно мирно съжителство. Тази гледна точка е свързана и с темата на холандското правителство за “Да работим и да живеем заедно.”
По повод на тази конференция “Движение Гюлен” дойде на дневен ред в Холандия и бе дискутирано в парламента. Министрите, които получиха покана за участие в Комисията по интеграция, подчертаха, че “Движение Гюлен” не е срещу интеграцията и в основата му не стои радикализацията. Изследванията показват, че “Движение Гюлен” и турските организации, симпатизиращи на Движението, нямат действия, които биха попречили на интеграцията.
Еберхард Ван дер Лаан, министър на интеграцията в Холандия
Анализирайки в общ план това движение, пред нас се появява движение или начин на мислене, подкрепящо мира, диалога, което е убедено, че ислямът и модернизмът са съвместими, проявява активност в различни области, но няма йерархична структура. Дори е по-правилно вместо движение да го наречем независими една от друга организации.
Гус Тер Хорст, министър на вътрешните работи
В проучванията на правителството и в докладите на разузнаването няма отрицателни данни за въпросното движение. Движението категорично не провежда действия, които биха разклатили сигурността, както и няма насилствен и терористичен уклон.
Университет “Райс”, Оклахома, САЩ
5-6 ноември 2006 г.
В Америка първият симпозиум на тема “Ислямът в съвременния свят: Фетхуллах Гюлен – идеи и практики” беше организиран през 2005 г. в Университет “Райс”, а вторият – в Оклахома. В мероприятието, организирано по инициатива на Университета “Оклахома”, Центъра за междурелигиозен диалог и Градския университет на Оклахома, участваха видни учени от различни държави. Конференцията се проведе в следните секции: “Методисткото християнство, суфизмът на Гюлен, съвършенство, свобода на волята, толерантност и демокрация”, “Секуларизмът в Америка и в Турция и отговорът на Гюлен”, “Диалогът и Гюлен: идеите на Фетхуллах Гюлен от гледна точка на хуманитаристиката”, “Обучение в толерантност чрез турските изкуства: Гюлен и уроци по традиционни турски изкуства”.
На конференцията доклади изнесоха Барбара Бойд от Университета “Оклахома”, Шърли Л. Сантос от Тексаския технически университет, Пол Уелер от Университета “Дерби” в Англия, Джил Ървин от Университета “Оклахома”, Дариан де Болт от Университета “Централ Оклахома”, Марк Уеб от Тексаския технически университет, Наджи Бостанджъ от Университета “Гази” в Турция.
Камарата на лордовете, Англия
25 октомври 2007 г.
Камарата на лордовете в Англия бе домакин на конференция на тема “Променящият се ислямски свят: приносът на движението на Фетхуллах Гюлен”. В конференцията участваха около петдесет учени, членове на Камарата на лордовете и министри. Учените определиха Гюлен като “духовен учител”.
Лорд Ахмед, член на Камарата на лордовете
Ф. Гюлен е ислямски учен с ново и модерно мислене. Движението, което се образува около личността му, не може да остане извън обсега на вниманието. Движението играе ролята на мост над празното пространство между Изтока и Запада.
Проф. Пол Уелер, Университет “Дерби”
Гюлен отправя открито предизвикателство срещу отъждествяването на исляма с терора. Той подчертава, че порицава убиването на невинни хора уж в името на религията. Гюлен черпи знанията си директно от автентичните източници на исляма, а не като изпразва съдържанието на религията. Той предлага конструктивен принцип, основан на Корана и пророческата традиция.
Проф. Марсия Хермансен, Чикагски университет
Гюлен е духовен учител и лидер с визия. Зад успеха на “Движение Гюлен”, прераснало в глобален проект, стоят три главни фактора: значението, което се отдава на учителската професия, културата на толерантност, която се подхранва от турската култура и е нещо повече от търпимост, както и фактът, че не се очаква нищо в замяна.
Университет “Джорджтаун”, САЩ
14-15 ноември 2008 г.
Ректоратът на Университет “Джорджтаун”, Центърът за мюсюлманско-християнско разбирателство (CMCU) и “Руми Форум” организираха конференция на тема “Ислямът в епохата на глобалните трудности: алтернативните перспективи на “Движение Гюлен”. В конференцията участваха учени от Америка, Австралия, Австрия, Франция, Англия, Канада и Турция, които представиха четиридесет доклада за идеите на Ф. Гюлен във връзка с различни теми, както и за дейността на “Движение Гюлен” в различни страни по света.
В изпълнителния съвет на конференцията участваха проф. Акбар Ахмад, проф. Хюсеин Наср, проф. Джон Еспозито, проф. Камерул Худа, проф. Джон О. Вол, проф. Иън Уилямс. Проф. Джон Еспозито, който откри конференцията, каза: “Движение Гюлен” е най-голямото движение в съвременната епоха.”
Филип Брукмайер
Разбирането на Гюлен за исляма не е радикално, напротив, може да се приеме, че той е съвременният представител на ал-Газали.
Исмаил Аджар, Университет “Харвард”
Ако анализираме мястото на Гюлен в традиционното ислямско право, ще се наложи да го окачествим като важен юрист-богослов, който стои между класическия период и модерността.
Проф. Джон Пал, Университет “Филаделфия”
Средната възраст на загиналите в Ирак американски войници е 20,5 г., а средната възраст на палестинските младежи, които се самоубиват, е 19,5 години. И двете групи убиват хора или умират за страните си. Но възпитаните с идеите на Гюлен младежи са се отдали на служба на човечеството и живеят заради останалите хора.
Проф. Лин Мишел, Хюстънски университет
След като се запознах с Гюлен, разбрах, че много от моите проповеди са били изпразнени от съдържание. Гюлен показва как модерността и религията може да се съчетават, като предлага съвършен модел.
- Създадено на .