Човек, който е станал терорист, престава да бъде мюсюлманин
Твърди се, че мрежата Ал-Каида има групировка и в Турция. Досега разказахте за религозната страна на проблема. Има ли той и други измерения?
Бин Ладен е един от хората, които мразя най-много на този свят, защото опетни кристалния образ на исляма. Той почерни имиджа на исляма. Оттук нататък, дори и да обединим усилията си, за да изчистим образа на религията, това ще ни отнеме много години. Навсякъде, по различни поводи, ще разясняваме, ще пишем книги по този въпрос и ще заявяваме, че това не е ислямът.
Приел като ислямска логика своите чувства и желания, Бин Ладен извършва зверства. Хората от неговото обкръжение също са такива. Ако в Турция има мислещи по този начин, значи и те са настроени към подобни жестокости, които ние заклеймяваме. Но пътят им може да бъде пресечен, ако мюсюлманите успеят да разрешат своите проблеми в т.нар. ислямски свят. Вече заявих, че не приемам съществуването на един такъв свят. Има просто страни, в които живеят мюсюлмани. Та мисълта ми е, когато тези народи избират своите управници, трябва добре да помислят на кого ще гласуват доверие. Трябва да решат дали имат нужда от реформи. За да може идните поколения да бъдат по-благородни, мюсюлманите трябва да разрешат своите проблеми. Не само по отношение на тероризма, тероризмът е Божие проклятие. Наркотиците, цигарите също са Божие наказание. Разделението, конфликтите между мюсюлманите, неспособността им да се избавят от беднотията, изпадането им под унизителното управление на външните сили и примиряването им с това, непрекъснатият натиск, който се оказва върху тях, всичко това са сред Божиите наказания. Както се изразява поетът ни Мехмед Акиф, навсякъде сме победени, управлявани, потискани, унижавани, ние сме уязвими и подвластни... Всичко това е Божие наказание и преди всичко към нашия народ. Според мен пътят към избавлението е да станем добросъвестни хора. А този път минава през Божиите двери, т.е. трябва да служим подобаващо на Аллах.
Тези поддръжници на тероризма израснаха пред очите ни в мюсюлмански семейства. Ние ги мислехме за мюсюлмани. През какъв процес преминаха те, за да станат терористи? Не сме ли виновни всички?
Вината е в нас, в обществото ни, в образователната ни система. Абсурдно е истинският мюсюлманин - човек, който е вникнал в дълбоката същност на исляма, да стане терорист. Човек, който е станал терорист, престава да бъде мюсюлманин. Религията по никакъв начин не разрешава убиването на хора за постигането на каквито и да било цели. Но какви усилия положихме ние за достойното възпитание на тези хора? Какви предпазни мерки предприехме за, да им вържем ръцете? Насадихме ли им чувство за отговорност, че сега очакваме от тях да не извършват терористични действия? Ако хората няма да стават терористи, изповядвайки религиозните ценности и страхувайки се от Аллах, от Съдния ден и от неподчинението на религиозните канони, смея да твърдя, че в това отношение ние не проявихме достатъчно загриженост. Днес отчасти съществуват механизми, които работят в тази насока, но някои се опитват да нарушат ефективността им. Не ги искат като че ли, т.е. не желаят да има предмети като култура и етика в училищата. Опитват се да ги премахнат от учебните планове. Но аз твърдя, че всичко, което е необходимо като знание в живота, трябва да се преподава в училище. Например според мен трябва да има час по здраве и урокът да бъде преподаван от лекар. Също така трябва да се дискутират проблемите, които се срещат в живота, в семейството, и най-вече трябва да се наблегне на възпитанието на децата. Но нещата не свършват дотук. Турция и т.нар. ислямски свят са разтърсени от търговията с наркотици, от хазарта, от корупцията. В Турция почти не остана човек, който да не се е облагодетелствал от положението си. До някои от тях се стигна, но има и недосегаеми, които не могат да бъдат разпитвани, не може да им се държи сметка. Следователно нещата се потулват и отминават.
Всички тези хора произлязоха от нашите среди. Всички са наши синове и дъщери. И как стана така, че някои ги възпитаха като гамени? Как стана така, че някои преминаха към силовите групировки? Как стана така, че някои се опълчиха срещу човешките ценности? Как стана така, че тези хора се превърнаха в бомба със закъснител за своя народ и гръмнаха на главата му? Всички те израснаха сред нас. Значи имаше пропуски в обучението. Значи в образователната ни система съществуваха проблеми, които трябваше да бъдат решени. Това означава, че възпитаването на децата ни като личности не стои на преден план. Така няколко поколения бяха безвъзвратно загубени. Незадоволените младежи бяха тези, които бяха лишени от духовност. Някои ги подкупиха с пари или ги превърнаха в роботи с помощта на медикаменти. Сега се говори за това. Списанията публикуват материали по тази тема. Лишиха тези хора от съзнание и ги настървиха да извършват зверства, да убиват хора уж в името на някакви цели и идеи. Искаха чрез тях да осъществят личните си амбиции.
Един мой познат бе отишъл в Израел. Много начетен човек, следва докторантура там. Известно време живя и в Палестина. Той ми разказа следния интересен случай: "Живях 5-6 месеца в Израел. Предложиха ми да участвам в управителния съвет на една мироопазваща организация."
От кого е постъпило това предложение?
Каза, че предложението е дошло от израелска страна, и продължи: "Но един палестинец ми попречи да се включа в тази организация. По-късно разбрах, че същият този палестинец е търговец на оръжия. И затова предпочита конфликтите да продължат, защото по този начин бизнесът му просперира. Вероятно и много от приближените до висшестоящите мислят така." Следователно някои искат да осъществят целите си, подклаждайки подобни конфликти.
Тези хора биват роботизирани. Според мен терористичните атаки в Истанбул бяха дело на подобни атентатори. Не е възможно разумните и вярващи мюсюлмани да излязат от джамията и да организират терористичните атаки. Това са невежи в религиозно отношение хора и може би си имат вождове, които им заповядват да убият този или онзи. В Турция бяха убити немалко хора. От една страна дадена групировка поръчваше да бъдат елиминирани определени лица, а, от друга страна, друга групировка действаше по същия начин. На 12 март (на тази дата през 1971 г. е извършен военен преврат в Турция - бел. ред.) народът беше с окървавени ножове. Армията дойде и се намеси. На 12 септември (на тази дата през 1980 г. е извършен военен преврат в Турция - бел. ред.) народът също изцапа ножовете си с кръв. Хората се изтребваха помежду си. И така се опитваха да постигнат целите си. Всички те бяха терористи. И едната, и другата страна. Но те даваха най-различни определения на действията си, за да ги оправдаят. Например, едни заявяваха, че се борят в името на исляма, втори - в името на народа и родината си, а трети - против капитализма и експлоатацията. Но всичко това бяха само празни приказки. В Свещения Коран срещаме именно това определение "празнодумство". Но нито една от тези "каузи" не заслужаваше да се пролива кръвта на народа. Въпреки всичко хората се изтребваха. Всеки убиваше в името на своята "кауза". Безброй жертви паднаха в името на тези проклети "каузи". Водачът на дадена групировка заповядваше някой да бъде елиминиран и заповедта му се изпълняваше. После втори, трети и т.н. Може би и срещу вас и срещу мен са били предприети подобни мерки, но съдбата се е намесила и това не се е случило. В един документ, който ми попадна, открито се заявяваше: "И той трябва да бъде премахнат." Всичко това беше терор. В него участваха не само мюсюлмани, а и останалите. Участието на всички превърна това явление в масова практика. То стана нещо обичайно. Всички бяха въвлечени в него. Един много близък мой приятел, който беше завършил теология и бе проповедник, счупи гръбнака на една змия. Заради тази негова постъпка един месец не съм говорил с него. Казах му, че змията също е създадена да живее и че никой не може да й отнеме това право. Но до такова положение ни докараха, че след като научавахме за смъртта на десет или двадесет души, ако не надхвърляше цифрите, на които дотогава сме свикнали, си казвахме: "Добре, че няма много жертви." И в нашето общество този канибализъм беше възприет. Казвахме си: "Отървали сме се с 20-30 души." Ето до това положение беше докарано обществото ни.
Решението на тези проблеми трябваше да се търси в образованието. Държавата трябваше да вземе законови мерки срещу всичко това. И в настоящия момент кръговете, които реагират и срещу най-незначителните неща и искат да се намесват навсякъде, са онези, на които е оказвана протекция и не са били докосвани. Може би затова сега преувеличават някои неща. Правят от мухата слон, а от слона - муха. Единственото решение на този проблем е да се проповядва истината. Да се обяснява, че мюсюлманинът не може да бъде терорист. Защо е необходимо да се обяснява? В Корана, в 7-мо и 8-мо знамения на сура Ал-Залзала (Земетръсът), се казва: "Който извърши добро, дори с тежестта на прашинка, ще го види. И който извърши зло, дори и с тежестта на прашинка, ще го види." Ако си извършил зло, дори и колкото зърно, образно казано, ще ти бъде потърсена отговорност. В Свещения Коран се казва също, че убийството на един човек е равно на убийството на цялото човечество. Според Ибн Аббас този, който убие, човек ще остане завинаги в ада. Това правило важи за неверниците. Значи, който убие човек ще бъде третиран като неверник, т.е. какъвто е един атеист, човек, който не признава Бога, такъв е и човек, който е убил друг човек. Щом това е един от основните принципи на религията, той трябва да бъде преподаван. Ето това не се прави.
След 11 септември видяхме, че мюсюлманите са по-склонни към конспирации. Всеки път "другите" ли са виновни? Винаги ли те искат ние да сме "лошите"? Защо няма самокритика в исляма?
Налага се да коригирам последния ви въпрос: "Защо няма самокритика в исляма?" В исляма има самокритика. Това, което не е потвърдено със знамения, мюсюлманите винаги са го подлагали на критика. Лично аз смятам, че на друго място не съществува толкова самокритика, колкото в исляма. Например халифът Юмер, който е един от най-ярките представители на исляма, по време на една петъчна молитва, когато изнасял своята проповед, бил прекъснат от една жена с упрека, че това, което казва, не е правилно и го поправила. Веднъж един армейски генерал се оплакал пред своите войници. Един от тях му възразил, опирайки се на меча си, че това, което прави, е бунт и, ако не се окаже прав, знаят какво ще правят с него. Известни са и дискусиите, и полемиките между ислямските теолози по най-различни религиозни въпроси. Мюсюлманите винаги са се критикували. И тези критики до известна степен са били толерирани. Например Газали е написал статия, в която критикувал философите. В отговор на тези критики, някой е направил опит да защити възгледите на философите, но тезите му били необосновани. Имайте предвид, че тогава съществува ислямския халифат. Можеха и да накажат този човек заради отговора му. Но никой не го е закачил и той продължил съществуването си. Сиреч имало е най-различни виждания.
Но днес няма?
их казал, че проблемът трябва да се търси не в исляма, а в онези, които не го изучават, не го познават или го тълкуват неправилно.
- Създадено на .