Значение на четенето
Едно от най-важните обстоятелства е да научим нашето дете на четмо и писмо. То непременно трябва да се научи да чете и пише, привързано към определена цел и така да се развива. Както е важно детето да се научи да чете и пише, така е важно и да знае и за какво да чете и пише. Поетът Юнус Емре казва:
Знанието е, за да го познаваш,
знанието е, за да познаваш себе си.
Ако ти не познаваш себе си,
То колко много трябва да се чете.
Навлизайки в тази тема, нека да се постараем да намерим отговори на следните въпроси: Що е знание? Каква е целта на знанието? Защо трябва да се четат книги? Кое е нещото, до което искаме да достигнем чрез разбраното от всичко, което сме прочели? Но преди отговорите на тези въпроси, нека припомним следното обстоятелство. Ако един човек през целия си живот се е старал да научи заплетени и объркани системи и всички правила в математиката, но когато трябва да се прилагат, той не ги използва или не възнамерява да развие своите знания с нова теория и хипотези, то той няма да е постигнал целта си в тази наука. Същото важи и за човек, който е научил всички основи на медицината, но на практика, ако не прави нищо, ако дори и на един пациент не е измерил пулса или преслушал сърцето и белите му дробове, то освен, че няма да има полза от това което е научил, но и е съмнително тези знания да останат продължително в паметта му. Всъщност основното при знанието е, както казва Юнус Емре, да познаваш себе си. Затова, ако не откриваме себе си в една наука, то е ясно, че тя няма да бъде от полза нито за нас, нито за някой друг.
а) четмо и писмо
Общоприета истина е, че в Свещения Коран на първо място се поставя значението на четенето и писането. Но трябва да отбележим, че не одобряваме натоварването на паметта ни с излишни неща, а в същото време да не се стараем да научим какви са Божиите повели. Ние трябва да помогнем детето ни да обикне от душа и искрено да желае да чете Коран, за да може след време самт да се ориентира и да разбере какво иска от нас Всевишния. За съжаление, в днешно време полагайки различни усилия, когато научим детето си да каже "Бисмиллях" (в името на Аллах), си мислим, че всичко свършва дотук. Реално, казването на "Бисмиллях" е много важно и служи за много неща. Но освен това има и друго важно обстоятелство, да научим божиите повели, което според моето скромно мнение е това, което всъщност трябва да бъде научено и предадено на следващото поколение.
В историята ни са известни много славни и светли периоди. Но има един период, в който всички държави от ислямския свят се ръководеха от заемащите постове в научните, управленските и правосъдни среди хафъзи, управници и кадии. Но, както споменахме и преди, поради недостатъчното разбиране на същността на науките, които четяха, те подражаваха на други при изграждането и разпореждането на законите в религиозна и светска среда, нямаха сили да разкриват скритите послания и да извършват нови открития. С половинчатите си знания и изостаналост те останаха безмълвни срещу непозволените от религията методи и същности, като продължиха да вършат грехове и разбира се, не можаха да опазят поверените им от исляма слава и достойнство. Това може би ще накара съвестта ни да изтръпне, но натъжен трябва да отбележа, че тези хора се подиграха с достойнството, славата и религията на народа. Науката, която бяха усвоили, не беше трайно настанена в съвестта им и не беше разбрана от сърцата им. Във връзка със знамението в Свещения Коран: "Когото Аллах напъти, той е на правия път, а когото остави в заблуда, тези са губещите." (Коран, 7: 178), в хадис, предаден от Хафъз Ебу Йа'ла, който го заимства от Хузейфе бин ел-Йеман, Пратеникът на Аллах казва следното:
"Едно от нещата, от които се страхувам за вас е и това, че когато човек ще започне да чете Корана, то ще бъде до такава степен, че заслепяващото влияние на Корана ще въздейства върху всички негови постъпки. За него ислямът ще бъде като дреха. Той ще бъде обвит в тази дреха, докогато Всевишният Аллах пожелае, после изведнъж - Аллах да пази - ще бъде изваден от тази дреха и отхвърлен на една страна. После той ще напада своя брат с меча си и ще го обвинява в съдружие."
Тогава Хазрети Хузейфе попитал: "О, Пратенико на Аллах, обвиненият в съдружие или обвиняващият е по-близо до съдружие?"
Пратеникът казал: "Този, който обвинява." (İbni Kesir, Tefsir'ul Kur'an, 3, 509)
И днес се срещат много надменни хора, потънали в невежество, които не знаят нищо за Аллах и не познават Пратеника. Този, който не може да си вземе поука от хилядите знамения в Свещения Коран и доказателствата във Вселената, който не може да проникне в значението на тези неща, който се прави на сляп и глух пред всичко създадено и случващо се около него, колкото и известна личност да бъде, каквато и длъжност да заема, той е потънал в невежество. Защото ние можем да окачествим като научни само тези знания, които осветляват човешките чувства, разум и мисли, а останалото просто е натоварване на мозъка.
Първото послание, низпослано в Свещения Коран е: "Чети (о, Мухаммед), в името на твоя Господ, Който сътвори човека от съсирек!" (Коран, 96: 1-2) Първата повеля на Всевишния Аллах към Пратеника е била "чети!" Аллах не казва "чети Корана", дори не казва "четете пратената за вас Книга". Значението на "чети" ни разкрива и самия Коран: "Чети, в името на твоя Господ, Който сътвори..." (Коран, 96: 1), с което ни кара да обърнем внимание на явлението "сътвори". Тук се напомня, че заедно с четенето на Свещения Коран, трябва да можем да прочитаме значението на низпосланите знамения.
"Чети! Твоят Господ е най-щедрия, Онзи, Който научи чрез калема, научи човека на онова, което не е знаел." (Коран, 96: 3-5)
Както става ясно, тук едно след друго се споменава за "четене" и "писане". Човек трябва да чете и пише, но всяко прочетено и написано нещо трябва да го насочва към по-ясно разбиране на значението на низпосланите знамения, на неговия вътрешен свят и същността на Свещения Коран.
Понякога ще се замисли върху своята анатомия и физиология, понякога ще поглежда Вселената и всяка поука, която си вземе, всяко умение, което придобие, ще се постарае да предаде на другите в семейството и останалите около него. Тук разбираме, че повелята "чети" не означава само да се прочита Свещения Коран, а с нея ни се препоръчва да прочитаме и Божиите заповеди, и значението на низпосланите знамения, и законите в природата. Следователно, когато четем Свещения Коран, ние ще прочитаме в името на нашия Създател, как сме създадени, как е създадена Вселената, какво е божието слово. Тук Свещеният Коран първо насочва вниманието ни към нашето сътворение, към въпроса "Как бяхте сътворени?" А веднага след това, обръща внимание на това, че създаването води началото си от един "съсирек" в някои предания се споменава и от "капка вода", и така ни кара да се замислим върху тайните при сътворението на човека.
Всевишният Аллах чрез повелята "чети книгата на Вселената заедно със Свещения Коран", дава на човека такъв урок, от който може да се възползва както един ученик от началните класове, така и един мислител. От уроците на Пратеника, въпреки коренната разлика помежду им, поука могат да получат, както един невеж, така и един учен.
В Свещения Коран има и низпослани знамения относно писането. В сура Калемът се подчертава ролята на калема и на онова, което той пише, в следното знамение: "Нун. Кълна се в калема и в онова, което пишат!" (Коран, 68: 1) Тук значението на буквата "нун" е скрито, смисълът е известен само на Аллах. Но в основното тълкувание на Свещения Коран, значението на този буквен знак се определя като "голяма риба, кит", както и на "мастилница". Но нека оставим тези велики тълкуватели с тяхното тълкувание, а да вникнем в значението на това как Всевишният Аллах започва знамението с "нун" и изрича клетва в името на "калема", което е достатъчно да покаже от колко голямо значение пред Него е калемът. Тук е без значение дали това ще бъде калемът, с който ангелите Кирамен Кятибин записват нашите добри дела и лоши постъпки, и всеки миг през живота ни, или ангелите, които записват и проследяват съдбите, или първият калем, създаден от Аллах за писане, или ако щете моливът, който използвате в училище или в друга сфера. Значението му започва от личността, която ще го използва и клетвата на Аллах в името на "калема" за всяко едно наше състояние, което всъщност обхваща всичко от по-горе споменатото.
б) знанието води към богобоязливост
В Свещения Коран се повелява следното: "И (сътворяваме) също хората, животните и добитъка с различни цветове. Боят се от Аллах само знаещите сред Неговите раби. Аллах е всемогъщ, опрощаващ." (Коран, 35: 28) Уважение към Аллах могат да изпитват само знаещите, защото чувството на уважение към Неговото величие се поражда от знанието. А тези, които не знаят нищо за Него, които са некомпетентни относно тайните на Неговото величие, не биха могли да Го почитат и да се боят от Него.
Без съмнение следващата крачка, която трябва да се направи за духовния и материалния свят на нашето дете, е да го научим на стабилна вяра. Доводите, за които прочитаме, които обсъждаме или сме видели относно Началото на всички начала (Ваджибул Вуджуд), крайната цел на житейския ни път, Единия, Създателя на всички творения Всевишен Аллах, в зависимост от състоянието и нивото на разликата в нравствено отношение, трябва да се предаде и на самите деца. Понякога тези доводи могат да бъдат на ниво, с което да премахнат някои ваши колебания, но да не бъдат достатъчни за възрастта и нравственото състояние на вашето дете, за което ще бъде необходимо да се отнесете по по-специален начин.
Следващото обстоятелство е да накараме децата ни да обикнат от все сърце и да вземат за пример живота на Пратеника на Аллах, за което е необходимо да се споменат обстоятелствата, които са разяснени подробно в книгата, свързана с тази тема "Безкрайна светлина".
в) премахване на колебанията
В днешно време твърде често чуваме да се задава въпросът: "Вселената е създадена от Аллах, а Него кой Го е създал?". Задаването на този и подобни въпроси показва, че на децата ни не е предадено достатъчно стабилно знание относно Всевишния Аллах. Основната причина, пораждаща въпроса: "Защо Пророкът се е женил с много жени?", отново се явява недостатъчното познаване на Пратеника на Аллах.
Същото се отнася и за този, който казва: "Пратеникът на Аллах беше много далновиден. Революционните реформи, до които достигна, бяха резултат на неговата далновидност", което показва, че на този човек му липсват достатъчно познания по религия и изобщо не е разбрал какво е значението на "пророчеството".
Още по-сложно става, когато въпреки сериозността на тези "рани", ние се намесим с грешните си разяснения. Затова трябва много добре да знаем, че първо наше задължение е да научим правилно и стабилно нашето дете на вяра и познаване на Всевишния. В зависимост от възрастта му, нещата, които ще му предадем, могат да бъдат убедителни. Например, ако логически го насочим към следното: "Няма дори и игла, която да не е направена от майстор, затова нереално е да си помислим, че тази игла е възникнала от самосебе си. Следователно има Някой, Който е създал всичко съществуващо около нас, и това е Всевишния Аллах", то това може да бъде достатъчно, за да премахне колебанията през тази възраст. Ако в един такъв момент, вие успеете с една такава рецепта навреме да помогнете на този, който се колебае, то бихте премахнали това колебание още преди то да се е развило.
Според достигналите до нас религиозни предания, зороастрийците са задавали различни подвеждащи въпроси на имам А'зам Ебу Ханифе и са искали да ги убеди с отговорите си. През това време се наблюдават важни промени в развитието на природните и техническите науки, на правото и социологията, но зороастрийците казвали на Ебу Ханифе: "Ние не вярваме в Аллах!" В региона, където живеел Ебу Ханифе, живеели и много зороастрийци. Защото земите на Куфа били заселени предимно от зороастрийци още от миналото. Ебу Ханифе им разяснил всичко по много прост начин: "Представете си един кораб, който се намира в морето, но въпреки, че е сред стотици вълни, той се движи към брега. Когато видите, че тези вълни не го отклоняват от правилната посока, ще се двоумите ли да кажете, че има някоя личност, която така майсторски и с умения управлява този кораб сред тези вълни в морето?" Тогава всички отговорили: "Не!" А в отговор на това имам Ебу Ханифе ги попитал: "Тогава как можете да допуснете, че тези звезди, този огромен свят и тази земя, които са също като един кораб в морето, могат да се движат сред "вълните в морето" и то без да бъде нарушена хармонията в тяхното движение?" Тогава зороастрийците казали: "Ля иляхе илляллах, Мухаммедун Расулеллах" (Свидетелстваме, че няма друг бог освен Аллах и Мухаммед е Негов Пратеник).
Това е вид отношение според нивото на даден човек. За някои това може да бъде много прост пример, но за други той може да бъде достатъчен. Логическите размишления при този метод в каквато и норма да бъдат, могат да бъдат достатъчни за някои хора на определено ниво. В по-горна възраст, по същия метод, но с теми с по-задълбочени размисли, могат да се утвърдят поставените основи. Можем да покажем като пример Вселената, човека или неговата външна и вътрешна структура. Как човешкият мозък, очите му, вътрешният механизъм, клетките, клетъчните системи, анатомията и физиологията му са създадени в един главозамайващ и великолепен вид. Ако всяка една от тези теми се разкаже в рамките на научни обосновки според възрастта и нивото на детето ни, мисля, че ще бъде достатъчно.
Същото се отнася и за някой друг наш събеседник. Например като тема може да му се разкаже за същността на въздуха, водата, светлината, различните витамини, протеини, въглехидрати или едноклетъчни организми. При всички тези теми може би ще се промени само вида на преподаване на урока, но основният метод ще продължи да бъде същият.
Когато Бедиуззаман Саид Нурси разяснява съществуването на Аллах, казва: "Едно село не може да бъде без кмет. Една игла не може да стане без майстор. Знаеш, че и една буква не може да я има, без да я напише някой. Тогава как можеш да си представиш, че този великолепен свят в изключителна хармония, може да съществува без свой Притежател?" (Risale-i Nur Külliyatı, 1/20) В заключение може да кажем, че въпроси от типа: "Как може да се ръководи от само себе си толкова голям и грандиозен свят, как може да се движи всичко в хармония, без да се обърка?", са добър пример за този метод.
Когато си припомним всички доводи, споменати във връзка с тази тема, когато помислим върху всичко написано, ще ни стане ясно, че притежаваме много важен материал. И мисля, че на нас ни остава само да се възползваме и да определим кои теми от целия този материал ще бъдат използвани по-напред и кои по-късно, в зависимост от нивото и възрастта на нашия събеседник.
- Създадено на .