В Турция правата и свободите се ограничават
Фетхуллах Гюлен наруши дългото си мълчание и за пръв път проговори по темите, които горещо се дискутират в турското общество. Той искрено отговори на въпросите, от които всички се интересуват, свързани с мегаделото за корупция и злоупотреби, за освобождаването на осъдените по делото „Ергенекон“, за обидите и клеветите по свой адрес и за местните избори на 30 март. От интервюто, което ще се публикува в продължение на пет части, читателите ще имат възможност да разберат какво чувства и мисли Гюлен по отношение на събитията, случващи се в Турция в този труден за страната момент.
Когато го посетихме във връзка с интервюто, Гюлен бе огорчен, угрижен, но не бе изгубил дори частица от благородното си излъчване. Видно бе, че се е огорчил от неуместните квалификации по негов адрес, но огорчението не се бе трансформирало в песимизъм; напротив, той се молеше за светлината, която ще изгрее след тъмния мрак. Той бе напълно убеден, че с времето всичко ще се изясни. „Хората, които следват този път, винаги са били оклеветявани, били са обект на заговори, това ще продължи и в бъдеще. С течение на времето прозорливостта и проницателността заличават всички негативни явления. Нито един заговор, нито една клевета не могат да устоят на проницателността“, твърди Гюлен и допълва: „Жалко е, че онези, които се поддават на тези конспирации и подозрения, не правят опит да преосмислят в светлината на Корана и пророческата традиция пътя, по който са тръгнали.“
Той се притесняваше от това, че всеки спорен проблем в страната се приписва на Движение „Хизмет“. Обърна внимание на факта, че съществува рефлекс, чрез който всеки неизяснен въпрос се приписва на Движението и по този начин авторите на подобни деяния се мъчат да изчистят образа си. Гюлен определи твърденията за уж замислен „заговор спрямо армията“ като използване на измама. Той постави акцент върху необходимостта от подкрепяне на върховенството на закона и универсалните ценности, независимо от обстоятелствата.
Напоследък по Ваш адрес се изсипаха неподозирани лъжи и клевети. Използвани бяха много тежки квалификации. Вие запазихте мълчание и не им отговорихте...
Разбира се, че силно се огорчих, душата ми се стегна. В интерес на истината не можах да си обясня с какви аргументи говорят тези неща толкова спокойно. Не си спомням в миналото дори неверниците да са използвали подобни грозни изрази и да са приписвали такива престъпления на мюсюлманите. Не смятам, че това им приляга. Няма да си позволя да кажа, че употребяват лъжи. Предпочитам да заявя, че заблуждават хората с твърдения, противоречащи на истината. Но се утеших, като си казах, че във всяка епоха, особено по време на раздори, хората са били очерняни, достойнството на вярващите е било накърнявано, но онези, които не са познавали същността на нещата, волю-неволю са били съпричастни на подобни грехове. Та кои сме ние... Спомнете си, че пречистата ни майка, достопочтената Аиша, бе оклеветена през Епохата на щастието. Още нещо, неверниците използваха клевети срещу Аллах. В Корана на много места се споменава за техните клевети. Те казваха: „Бог осинови рожба“, „Ангелите са дъщери на Бога“. Подобни неприлични и неприемливи изрази спрямо Всевишния винаги ме карат да страдам. Значи това се е правело спрямо Всевишния, пророците, приближените до Бога святи личности. Сега някои мюсюлмани вършат това по мой адрес. „Нима е много?“, си казвам и така се утешавам.
Всеки човек постъпва съгласно характера си. Хората, които са склонни към жестокости, постъпват жестоко. Вашият стил не ви позволява да сте хапливи и не го правите. Това е по-добре. Нека те да са жестоки, да продължават да действат безмилостно, а ние, спазвайки благоприличие и бидейки будни, да се молим на Всевишния за милост и опрощение, да се молим да ги спаси от грешния път, заедно с хората, които имат воля за това. Клеветите и заговорите срещу хората, които следват този път, са били част от съдбата им, това ще продължи и в бъдеще. С времето проницателността и прозорливостта заличават всичко. Нито един заговор, нито една клевета не може да обори проницателността. Жалко е, че онези, които се поддават на тези конспирации и подозрения, не правят опит да преосмислят в светлината на Корана и пророческата традиция пътя, по който са тръгнали.
Достатъчни ли са стиховете, които често повтаряте (приятелите не са предани, съдбата е безмилостна, времето мълчи/навсякъде има болка, а няма с кого да я споделиш, врагът е мощен, а щастието не се усмихва [Фузули]), да обяснят съвремието ни?
Почти всички наши приятели изразиха предаността си. Дори, въпреки несекващите хули, нямаше сътресения сред нашите близки и приятели. Но сърцето желае всеки човек да постъпва както подобава на положението му. Понякога тези очаквания не се оправдават напълно.
Не знам дали имаме право да очакваме от някои наши стари приятели, които са в напреднала възраст и вече помъдрели, да излязат и да застанат на страната на истината. Ще бъда лаконичен и ще кажа само, че не прилягаше на някои хора да ни бъдат приятели само в добри времена.
Някога някой ми бе заявил, че е готов да даде живота си за моя милост. След 12 март (на тази дата през 1971 г. правителството в Турция подава оставка след меморандума на военните – б.р.), когато излязохме от затвора, тогава тепърва бе започнал строежът на пансиона „Бозяка“, казах, че трябва да завършим този строеж. Тогава той ми рече: „За Бога, не ме замесвайте в тази работа!“ Много е важно в такива тежки времена човек да не бъде отнесен от вихъра. Всеки според характера си. Човек не трябва да се засяга, в отвъдния свят ще стане ясно кой ще е с наведена глава и кой ще е сред посрамените. Ние търпим всичко това в името на отвъдния свят. Ние желаем вечността. Ако желаете вечността, не си струва да се поддавате на преходния свят.
Ние дадохме прошка за всичко. Нека целият свят да го чуе. Но ако религията, светините имат право върху онова, с което се злоупотребява, разбира се, че владетелят на правото ще потърси сметка за това. Жестокият човек се сгромолясва тогава, когато най-малко го очаква. Ние и това не искаме, защото човешката душа трябва да е като розата. Красноречието му също трябва да е като розата, за да може навсякъде, откъдето минава, да има благоухание.
Налице са десетократно повече жестокости в сравнение с тези, които видяхме при военните преврати
Вие сте един от най-пострадалите хора по време на „постмодерния преврат“ на 28 февруари. След невиждан в историята медиен линч, срещу Вас започна съдебно дело, което продължи осем години. Една група, която утвърждава съществуването си на базата на противопоставянето срещу Вас, отново се опитва да Ви подложи на лишения, като твърди, че сте подкрепили процесите на 28 февруари (1997 г.). Днес имате ли усещането, че преживявате същите събития?
Ние многократно бяхме подлагани на подобен натиск. На 12 март 1971 г. бях осъден на шест месеца затвор с обвинение за „проникване в държавата“, по онова време член 163-ти от Наказателния кодекс (този член се отнася за борбата с регресивността, под което се разбира внедряване на религията в устройството на светската власт – б.р.) висеше като гилотина над главите на мюсюлманите, докато Йозал не го отмени. След военния преврат на 12 септември 1980 г. бях преследван като един престъпник в продължение на шест години. Организираха се акции. Нашите приятели бяха притискани. В известен смисъл превратите и преследванията се превърнаха в начин на живот за нас. Днес това, на което ставаме свидетели, обаче десетократно надвишава репресиите по време на военните преврати.
Въпреки всичко не се оплаквам. Този път биваме подлагани на същото от страна на онези хора, с които мислехме, че вървим в една посока, сега това се прави не от военните, а от цивилните граждани. Да се каже, че това не увеличава болката ни, би противоречало на истината. Но нищо друго не можем да направим, освен да се примирим с мисълта, че и това ще отмине.
По време на процесите след 28 февруари полагах усилия за недопускането на по-големи антидемократични събития
Сега се припомнят критиките, които отправихте около събитията след 28 февруари към тогавашния премиер Неджметтин Ербакан и правителството. И се твърди, че сте подкрепили преврата...
Когато Партията на благоденствието стана първа политическа сила след проведените избори, почти всички забелязваха, че е налице раздвижване в средите на Турските въоръжени сили. Черните облаци се струпваха, но бурята още не се бе разразила. Спомням си, че тогава в Анкара бяха вече покойният Явуз Гьокмен и Фехми Кору. Там бе и Фатих Чекирге. С тях споделих своите предчувствия. Срещнах много несправедливи и неуместни реакции от тяхна страна. А всъщност имаше и други хора, които забелязваха дебнещата заплаха. Онези, които осъществиха преврата, като обърнаха в своя полза обществените реакции, избухнали след скандала в Сусурлук (на 3 октомври 1996 г. след тежка пътна катастрофа край Сусурлук става ясно, че в един автомобил са пътували директор на полицейска школа, един депутат и лице от подземния свят, което ражда подозрения за симбиоза между власт-политика-мафия – б.р.). В последния момент в доклада на МИТ (Национална разузнавателна агенция), изготвен по случая, е добавено и моето име. По-късно разбрах кои са го направили, но не накърних вярващите, зарових болката в сърцето си. След това се случиха събитията около 28 февруари. Известна е втората точка за одържавяване на училищата с цел единство на образованието от прословутата по онова време декларация. Когато напрежението достигна връхната си точка, търсейки начин за най-безболезнено излизане от ситуацията, аз изтъкнах, че проблемът може да се реши с предсрочни избори. Предложих изработването на нов изборен закон и да се отиде на предсрочни парламентарни избори. Това не бе само моя идея. Начело с Коркут Йозал (брат на Тургут Йозал) мнозина го заявиха. Дори и сред подкрепящите правителството тогава имаше хора, които мислеха така и това се извеждаше като заглавие в медиите. Ако се направи справка в архивите, ще стане ясно кой какво е казал и писал.
Има и още нещо. Споделих опасенията си, че в страната назрява атмосфера на военен преврат, на тогавашния министър на труда покойния Неджати Челик. Имам и свидетели. Господата Аляеттин Кая и Мелих Нурал присъстваха на тази среща. Казах, че има опити за отстраняване на правителството. Полагах усилия за недопускане на антидемократични събития. Неджати Челик ме изслуша развълнувано, стана и си тръгна. Той разказал за ситуацията на премиера Ербакан. Но оттам не демонстрираха намерения за предотвратяване на ситуацията.
Разказах за наближаващата опасност и на госпожа Тансу Чиллер. Но ми стана мъчно, когато тя ми каза: „Нека да бъдем умерени.“ Повече не влязох в подробности. Когато видях, че не мога да обясня нещата на никого, почувствах необходимост да изразя мнението си, за да може да се пресече пътят на събития, сходни с тези, които днес се наблюдават в съседни на нас държави.
Едни предсрочни избори можеха да развалят играта
Нямам право да казвам на никого „не можахте да се справите“. Всички са свидетели, че си запазвам уважението към хората, особено към онези, които представляват народа. В онези дни се опитах да обясня, че оттеглянето от властта не би означавало унижение, като посочвах примери от живота на велики личности като Ебу Бекр и Омар бин Абдулазиз. Ако завръщането към народа ще предотврати по-големи опасности – това може да се каже и за превратите на 27 май 1960 г. и на 12 септември 1980 г., такъв избор трябва да се направи. Впрочем след меморандума на военните на 27 април 2007 г. правителството на ПСР за една седмица взе решение за предсрочни избори и така предотврати опасността. Властта, която искаха да съборят с похвати, познати от 28 февруари, реши да се върне при хората и посочи урните, така играта бе развалена. Това казвах и аз: „Променете Изборния кодекс и организирайте предсрочни избори.“
Смятам, че би било от полза да кажа и следното: ако внимателно се вгледаме в доклада относно скандала в Сусурлук и в декларацията от 28 февруари, ще се види, че една от приоритетните цели на хунтата е била това Движение. Онова, което преживяхме впоследствие, бе резултат от тези намерения. Да се твърди обратното би било безмилостно отношение, би противоречало на истината.
Съществува рефлекс всяко дело, което не може да се обясни, да се припише на Движението
В по-ранните ни срещи заявихте, че намирате за странни и необясними твърденията, че Движението обсебва футболния отбор „Фенербахче“. Как ще коментирате тези твърдения в светлината на новопоявилите се информации?
„Фенербахче“ е един от изявените ни отбори. Доколкото имам поглед, между ръководството, отбора и привържениците му съществува стабилна връзка. Това е възхитително. Кой може да се притеснява от този факт? Когато „Галатасарай“ постигна успехи на европейско равнище, аз се зарадвах много и почувствах гордост. Бих желал и отбори като „Бешикташ“, „Трабзонспор“ и др. също да умножат успехите си. Да накарат света да заговори за тях. Как ще обясните опитите за обсебване на „Фенербахче“, „Галатасарай“ с цели, които са извън политиката? Има рефлекс всяко необяснимо дело да се приписва на Движението и така някои да се изкарват чисти. Но след новопоявилите се информации стана ясно, че и това са били клевети.
Твърдението за „заговор“ бе използване на измама
Начело с делото „Ергенекон“ по още много други знакови дела, приключили с осъдителни присъди, които обществото следеше с интерес, сега има много освободени лица. Какъв е Вашият коментар?
Ние сме на страната на реда и закона, на правото и правилата. Твърдението за „заговор“ бе с цел използване на измама. Искаха да припишат собствените си действия на Движението. Свикаха парламента и изкараха закон само заради едно лице. Можеха да проявят същата чувствителност и по отношение на тези хора. Освобождаването на задържаните и съдебният процес са две различни неща. Съдебните дела продължават. Решението на съда трябва да се уважи. Ние винаги сме били на страната на правото и универсалните ценности. Така ще бъде винаги. Дори в най-тежките моменти, когато сме подложени на натиск, законът трябва да се почита.
Екрем Думанлъ, Главен редактор на в. „Заман“ в Турция
- Създадено на .