Основни принципи в брака
а) началото на всяко добро: Бисмиллях (в името на Аллах)
Съпрузи, които са успели да оформят семейното гнездо съгласно нашите норми, са постигнали много голям успех. Това семейно гнездо ще поеме ролята и на духовна среда, и на училище, което ще бъде от полза за цялото общество. Когато това гнездо се оформи според нормите и принципите поставени от Всевишния, то реално ще бъде като ДНК за дадено общество.
Тук бих искал да обърнете внимание и на още нещо. Когато започваме да се храним казваме "Бисмилляхиррахманиррахим" (в името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния). Ако го кажем от сърце, вярваме че ще бъде за благодат. Тези от нас, които са повярвали истински, често са ставали свидетели на такава благодат.
Ние в много от деянията си молим Аллах да ни предпазва от злото на сатаната и се уповаваме на Него. В това отношение се стараем да бъдем внимателни и в най-съкровените ни чувства. Вярваме, че след такава молитва за помощ и упование към Аллах, децата които ще се родят, ще бъдат добри и няма да бъдат засегнати от злото на сатаната.
Този, който не отправи молитвата бесмеле и не се уповава на Аллах, колкото и незначително да изглежда това ще му донесе неприятности, които няма да разбере как са дошли и ще остане под тежестта им. В това отношение човек не би трябвало да пропуска нито миг. Трябва да извършва всяко малко и голямо задължение, за което е отговорен, трябва да спазва всички норми, трябва да отдели нужното и сериозно внимание върху задълженията, които му са отредени от религията, за да не изпадне в непредпазливост.
Понякога миг невнимание може да струва много, също като човек зад волана, който заради непредпазливост и невнимание може да доведе до необратими последици. Вярващият винаги трябва да се уповава на Аллах и да търси подкрепа от Него. При бракосъчетанието (никях), което изглежда като най-обикновено деяние, също трябва да бъдем изпълнени с тези чувства. Бракът се сключва в името на Всевишния, защото без привързаност към Него, не би имало благодат и добро. Бракът представлява духовна връзка, чудото му е в привързаността ни към Всевишния. Затова бракосъчетанието трябва да бъде в името на Аллах, за да има благодат. Трябва да бъде отправена необходимата молитва (дуа) и да бъдат спазени нужните норми и принципи, повелени от Аллах, дори трябва да бъде споменат михир (сума или дар за съпругата), за да обещава бъдеще.
Бракът, направен в името на Аллах, бива отреден с благодат и свещеност. Такъв брак е под закрилата на Аллах. Той е с обещаващо бъдеще и повод за добро разбирателство между съпрузите.
В днешно време изключително много се наблюдават разводи, сериозна липса на благодат, неразбирателство между съпрузите. Това се получава, защото браковете не се правят в името на Аллах, а се сключват без цел, мисли се само за задоволяване на плътски нужди, пренебрегва се човешкото достойнство и по подобие на разклатените основи на семейната система на Запад, е възможно да бъдат разклатени и нашите семейни основи. В общ план положението изглежда така. Нека Всевишния Аллах да ни напътва...
б) избор на съпруг или съпруга
Първото нещо, за което трябва да помисли един човек, решил да се жени, е да намери съпруга, която да притежава допадащи му възгледи и чувства. В дешно време много младежи не обръщат сериозно внимание на това жизненоважно решение, а отдавайки се единствено на инстинктивните си чувства, решават веднага да се оженят. Пределно ясно е, че пренебрегне ли се въпроса: "Какво означава да се оженя и да създам семейство, какво трябва и какво не трябва да се направи преди брака?", то новосформираното семейство ще бъде съпътствано от проблеми. А всъщност може да получи съвети от други, които гледат съвсем различно на нещата и може би ще има полза от това.
Понякога, когато се вземе прибързано решение за женитба, поддавайки се на чувствата, то едно семейно гнездо, смятано за райско кътче, може да бъде превърнато в адска пропаст. Познаваме много хора, за които знаем, че постоянството и отдадеността им в религията са налице, но поради прибързано и неправилно решение за брак, цялото семейство изпада в трдно положение.
Неразбирателството и разправиите ще последват едни след други в едно подобно семейство. В единия случай мъжът ще иска да живее живот в религиозни норми, а жена му ще се дразни от това. В другия случай ще се наблюдава точно обратното. И в крайна сметка в такова семейство мъжът и жената никога не биха се обединили, не биха споделили семейното гнездо, а напротив ще живеят сякаш са на различни полюси. В такова семейство винаги ще се четат две различни книги, два различни вестника, ще се разказват две различни приказки, ще съществуват две различни родителски срещи. Жената ще желае нещо, мъжът ще го отхвърля; тя ще пожелае да говори нещо за религия, вяра, нрав, а мъжът ще сметне това за повод за спор. Така ще се живее един раздвоен живот, ако на това можем да кажем живот. В резултат на тези конфронтации в семейството, децата понякога се привързват към едната страна, но понякога застават между двете страни, безчувствени и се превръщат във враг на семейството и обществото. Затова един мъж или една жена, които са решили да направят крачка към встъпване в брак, трябва много добре да размислят върху този въпрос, ако е необходимо да се съветват с хора, които имат опит в тази сфера и трябва много добре да установят причините за избора си.
Във връзка с тази тема Пратеника на Аллах казва следното: "Една съпруга се избира по четири причини: богатство, род, красота и вяра. Ти избери вярващата, за да си спокоен." (Buhari, Nikah 15; Ebu Davud, Nikah 2; Nesei, Nikah, 13; İbni Mace, Nikah, 6)
Вярата е най-важният критерий при избор на съпруг или съпруга. Ако има случай, когато един кандидат е много красив, а другият е средно красив, но със силна вяра, то трябва да се избере този, който е силно вярващ. Трябва да се знае, че семейният живот не е само един земен живот, а той продължава с децата, внуците и в отвъдния свят. За всяко семейство е отредено да бъде едно райско кътче на Земята, но поради някои грешки, то остава безжизнено и биват прекъснати всички пътища, водещи към истинските райски градини.
Затова при избор на бъдещ съпруг или съпруга, трябва много да се обръща внимание дали е вярващ/вярваща, какви са характера и навиците му/й. Всеки, който направи грешка по отношение на вярата и повери дъщеря си на мъж, който се е отклонил от правия път, то той е отговорен за всички отрицателни последици, които ще настъпят. Също е и положението в обратния случай. Дори, ако има сериозен проблем по отношение на вярата при мъжа, то значи, че постъпката ще бъде негативна още от самото начало. Това е, защото за брак вярата при мъжа е задължителна. Този, който не вярва в Аллах и не взима насериозно Неговите заповеди, то значи, че в него са налице духовни празноти. Затова и за бракосъчетанието му ще липсва най-важният градивен елемент.
Когато е взето решение за брак, повлияно от заемане на определена длъжност, слава, богатство или висока заплата, то става ясно, че не е обърнато сериозно внимание на вярата и подобни семейства, когато са на крачка да бъдат печеливши, се превръщат в губещи. Първото обстоятелство, което трябва да бъде търсено преди брака е вярата. Вярата е основата на религията. Женитба с човек, който не е вярващ, не би могла да бъде женитба в истинския смисъл, а само би означавала едно съжителство.
Направените заключения са за вярващите и приемащите предписанията на религията. Ще отбележа още веднъж, че бракът е много важна опора за земното и отвъдното щастие и който сгреши при толкова важен избор, ще затрудни живота си и на двата свята. Преди всичко, ако хората около вас не са запознати с религията, то ще ни бъде много трудно да разясним положението, само можем да се надяваме и да се молим Всевишния да помага.
в) възпитаване на добро поколение
По отношение възпитаването на добро поколение и двамата родители непременно трябва да бъдат на едно мнение. Ако майката не полага усилия или не се чувства отговорна и бащата не се интересува от нито един проблем на децата си, то тези деца на пръв поглед дори и да изглеждат, че имат родители в действителност те са като сирачета.
Майката, която е дарена от Създателя с майчина ласка, милосърдие, нежност и сериозност, непременно трябва да използва тези качества, за да възпита детето си и да го изкачи на горно ниво в човечността. С тези качества тя трябва да бъде и учител, и възпитател, и духовен водач. Нейната най-важна задача трябва да бъде възпитанието на детето. В хадис на Пратеника на Аллах се казва: "Който раздели майка от детето й, то в Съдния ден и той ще бъде отделен от обичаните от него." и това потвърждава специфичната роля на майката при възпитанието на детето.
И докато майката се старае да приложи на практика това, с което е дарена, бащата е длъжен винаги да се отнася към семейството с необходимата сериозност, способности, разумност и внимание. Той трябва да запълни другата празнота в семейството като го прехранва, занимавайки се с политика, работейки като държавен служител, с бизнес, земеделие и други. Отредено му е със своята сила и устойчивост да се занимава с допълнителна дейност. Още от самото начало на него му е отредена специфична отговорност. Като се вземе от рязането и събирането на дърва от гората, до изораването и засяването на нивите, от жътвата до строителството, тежката работа във фабриката, с всички тези дела мъжът трябва устойчиво и с желание да отстоява своята роля в семейството, не трябва занимавайки се с женски дела да се изнежва и не трябва да дава на жена си да върши дела, които не са по силите й.
Мъжът е удостоен с честта да бъде устойчив и издръжлив, но не е състрадателен колкото жената. Майчината ласка е най-отличителната черта на майката, която носи девет месеца детето в утробата си, след което го ражда на бял свят с тежки болки и го отглежда с хиляди трудности. Когато то се събуди нощем, тя веднага става и го успокоява в прегръдките си. Майката живее с огромно желание и инстинктивно, за да живее и детето й. Ето така изглеждат от едната страна жената, а от другата - мъжът, които ни представят красотата на семейството в отвъдния свят, оформяйки едно стабилно семейство.
На Запад жената работи на едно място, мъжът на друго и в този случай децата им или ги гледа някой друг, или са на детска градина. Когато и двамата родители работят, децата им в известен смисъл остават сами. След това тези родители се самоуспокояват, мислейки си: "Там има много добри и умни хора. Те се грижат за децата ни по-добре от нас." А всъщност детето им иска много по-различни неща от това.
В детската градина може да изпират дрехите на детето ви, да му дадат навреме храна, да го извеждат на разходка, да отидат на лунапарк, но тези, които правят тези неща, никога не биха заели мястото на майката и бащата на детето, никога не биха му дали майчините ласки. Детето може да прочете ласките на майка си и баща си само върху техните лица и да ги усети само в тяхната прегръдка. Когато то не ги получи, те не биха го задоволили с нищо друго.
Оставените в детски ясли и градини деца приличат на случая, да оставиш дете за чирак при майстор или калфа да се учи на занаят. Ако майсторът или калфата странят от ласки и състрадателност, след време този чирак ще стане толкова безчувствен, толкова корав и несъстрадателен, че оставете другите, а дори към собствената си майка и собствения си баща ще се отнася грубо. След като при такива груби хора младият чирак се променя и става като тях, какво остава да се случи с едно току-що дошло на белия свят детенце, което го оставяме в чужди ръце, под чуждо наблюдение?
В Свещения Коран на сто и четиринайсет места се споменава "Бисмилляхиррахманиррахим" (в името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния), където се разкрива милостта и милосърдието на Всевишния Аллах и сякаш тези свещени имена са въздействали върху майката. Отражението на милостта и милосърдието на Аллах върху семейното огнище, е и отражение върху майката, която с хиляди трудности се грижи за детето си. Този дар, с който е удостоена една майка, без съмнение не би бил заменен с нищо друго на света.
Имаше период, в който някои младежи учеха в университет, дори защитиха магистърска степен и докторантура, но попаднаха в среди на терористични групировки и станаха причина за скръбта на много майки и бащи, станаха несъстрадателни и безчувствени, но това бяха редки случаи, които не можаха да въздействат върху позитивната роля на обучението. Никой не отглежда децата си, за да нарушават те общественото спокойствие или да бъдат ликвидирани по една или друга причина, но понякога ги повличат течения, които те изобщо не са очаквали, без да могат да им се възпротивят. Затова дали срещу подобни изненадващи несгоди или срещу вероятни опасности, родителите винаги трябва да бъдат като предпазен щит, на първо място да държат на възпитанието на детето си и не трябва да позволяват то да се провали.
Като заключение можем да кажем, че майката и бащата на детето трябва да направят всичко необходимо, за да възпитат поколение, което ще е усърдно, разумно, привързано към родината, народа и религията си, което да не бъде лишено от духовност, чувствителност и логика. Ако родителите са вярващи, привързани към Свещения Коран, познаващи добре религията ислям надяваме се, че и техните деца ще бъдат възпитани разумно и ще станат бъдещите сияещи звезди на техния народ.
- Създадено на .