Въведение
Битието, животът, живата природа и особено човекът притежават редица свойства, които биха послужили за основа на различни науки. Когато изследваме същността само на човека, пред нас се появяват науки като морфология, физиология, психология, социология, медицина, педагогика и още редица други. Всяка от тях има свой предмет на изследване и за всеки обособен раздел има отделни специалисти. Но няма специалист, който да е изучил напълно цялата Вселена, биологичния свят или човека. Следователно решаването на проблемите, породени от битието и човека с помощта на отделните науки, е невъзможно. Разбира се, изразяването на окончателни становища, свързани с различните науки, също е невъзможно. За да се изследва човекът и за да се развива техниката за благото на човечеството има нужда от колективно съзнание, което да предлага широкообхватни знания, основополагащи идеи и пълноценни обобщения, както и от усъвършенствани центрове, които да обхващат цялостното развитие на епохата. Мисля, че в следващите години ще се напишат много трудове на тази тема, ще се изложат безброй алтернативни идеи и тази гледна точка ще получи още по-широка подкрепа с участието на редица научни центрове. Тогава някои достойни учени и мислители ще напишат наново историята на битието, отново ще преоткрият всичко съществуващо, особено биологичния свят и човека, и ще бъдат в състояние да дават по-ясни сведения относно темите, които съставляват фундамента на отделните науки, изтъквайки истините, заложени в дълбоката човешка същност.
Освен това можем да твърдим, че днес в модерните лаборатории живите организми се изследват и проучват на такова равнище, което досега не е достигано. Почти всички свойства на материята, молекулите и клетките до голяма степен се познават и наблюдават, формата и строежът дори на най-малките частици, съдържащи се в структурата на течностите и клетките на организма, могат да се видят благодарение на рентгеновите лъчи. В някои модерни лаборатории и изследователски центрове се бележи развитие в изследванията върху строежа на веществата и в определена степен е установена ролята и функцията на градивните частици на протеина; изследвани са действието и функциите на ензимите; макар и относително са осветлени законите, които регулират взаимодействията на клетките и образуваните от тях тъкани с вътрешната среда на организма, както и влиянието на химичните вещества върху организма и съзнанието.
Въпреки наличието на такова развитие в научната сфера, което е достойно за уважение, трудно може да кажем, че това се е случило и в центровете на знанието и науката, – нито пък в другите области – в Турция от Танзимата[1] насам. Идните поколения ще си спомнят с чувство на тъга този период, в който изследванията, проучванията и просвещаването отстъпват пред сляпото подражание и изтърканите шаблони, които впоследствие заемат мястото на научната мисъл. Защото през този период битието било представяно като хаос, предметите се възприемали като неща, породени и движени безцелно от случайността, на живите същества се гледало като на дребни залъци, смазани между безжалостните зъби на „естествения подбор” и човекът е снижен до равнището на нещастен наблюдател, стоящ на трибуните на тази арена на смъртта. Нещастен наблюдател, обречен да гледа, слуша и преживява всичко, което се случва... Но ако се погледне от по-различен ъгъл, ще се види, че всяко измерение на битието се основава на подпомагането и взаимопомощта и във всяко отношение то представлява порядък и хармония. Всяко нещо е замислено според определена цел и всички творения са като съвършени книги и прекрасни изложби, от които умовете се възхищават.
Не сме в състояние да критикуваме тази погрешна съвременна гледна точка и да търсим причините на това изопачаване. Но би било от полза да се отбележат някои важни моменти. В определен период нашите лаборатории са напълно непродуктивни и следват една единствена орбита. За съжаление в редица изследователски центрове и лаборатории хората, занимаващи се с наука – използвам нарочно този израз вместо учени – почти винаги задават въпроса „Как?”, а не „Защо?” в изследванията си. Колко мислители и учени от световна величина успяхме да изкараме сред поколенията, обучени от образователната ни система, която не само, че не търсеше отговор на въпроса „Как?”, но и не насърчаваше замислянето над въпросите „Защо?”, „С каква цел?”, „Кой?”
Да, колко учени успяхме да издигнем, които да са установили грешките на западните учени и да са се осмелили да кажат, че например дарвинизмът също може да бъде оспорен като другите теории, изтъквайки недостатъците му, погрешните и изопачените му страни, както и да са обновили идеята, че „...човека е сътворен с превъзходен облик.” (Коран, 95: 4)? Колко наши учени изследваха например очната система, мозъка, обонянието, слуха, отделителната система, кръвообръщението, дихателната и храносмилателната системи на човешкия организъм, способността му да вижда, да усеща, да контактува по различни начини с предметите и дори да се насочва към онова, което се крие зад тях, и така да анализират истинската същност на човека? От една страна, липсваха подобни изследвания, а от друга, науката бе превърната в табу, особено за религията. Науката стана жертва на различни идеологически концепции и не успя да напусне очертанията на грубия позитивизъм и на грубия материализъм на деветнайсети век.
В резултат на това, колко е тъжно, че днес биологията е като научна фантастика, основана върху недоказани теории. А водеща сред фантастичните теории в тази област, без съмнение, е еволюционната. Впрочем писането и изразяването на мнение по темата за еволюцията не е работа на човек като мен, ангажиран в друга област. Но докато не се появят генетици, биохимици, палеонтолози и богослови, които в качеството си на специалисти да изяснят тази отдавна разисквана в научните среди тема в Турция, ако е необходимо и в световен мащаб, хора като мен ще продължат да говорят в интерес на истината. В наши дни някои защитават тази теория като строга догма по-страстно и от идеология и дори оспорването й се възприема като провинение.
Освен това да оставим на страна въпроса дали имаме подготвени теолози, способни да дискутират тази тема. Пред нас стои тъжната действителност на богословското ни образование, което не е нито на желаното равнище, нито е такова, каквото някои го бленуват от столетие насам; което да включва поне общите принципи на естествените науки. Повечето от положенията, които ще изложа, не попадат в областта на моите занимания, но въпреки това при тази ситуация смятам за свой дълг и отговорност да проуча и изясня темата, доколкото мога да вникна в нейната същност. Разбира се, осъзнавам, че се наемам с изключително тежка задача. Всъщност главната идея, която лежи в основата на това начинание, предприето с надеждата, че специалистите в областта ще ми простят, е насърчаване на компетентните хора в тази сфера. Желанието ми е те да се нагърбят с тази задача и темата да се разясни напълно на ощетените поколения, чиито съзнания от един век насам са замъглени, а вярата им е отнета; проблемът да бъде широко и задълбочено изследван, за да се разбере истината.
Трябва да призная, че бих предпочел да разказвам за основните ценности на исляма, в които вярвам и чийто трепет винаги изпитвам в душата си, както и да се стремя да представя качествата на поколението, което ще избави човечеството, отколкото да се занимавам с подобна тема. Аз вярвам, че разказването за конструктивните качества ще предизвика по-голямо вълнение в душите на вярващите. Но ставам свидетел на това как редица образовани и необразовани хора, представители на университетските среди и лица извън тях, дори някои наши богословски учени и духовници изразяват мнения, противоречащи на потвърдената със солидни знамения в Корана и следователно засягаща вярата тема за сътворението, като изтъкват, че кораничните знамения и благословените думи на Пратеника на Аллах могат да се обяснят с дарвинизма, което силно ме учудва.
Известният учен Хюсеин Джисри, когото високо ценя, преди повече от век се сблъскал с въпрос, свързан с тази тема и дал следния отговор: „Това все още е само една теория. Но ако в бъдеще се докаже като позитивна истина, тогава и ние ще я подкрепим със знаменията на Корана.” Независимо в каква степен уважавам този учен изключено е да се съглася както с неговите, така и с убежденията на мислещите като него по този въпрос. Защото идеите на Дарвин за еволюцията и еволюционната теория никога няма да бъдат потвърдени от знаменията на Корана. Няма да се потвърдят, защото Дарвин тълкува феномена живот като случаен резултат от определени причини. Ала даряването и отнемането на живот са две дела, присъщи на Аллах. От гледна точка на появата им, дори и да се говори за някакви причини, и при двата феномена резултатът, и по специално при живота, стои над причините. Даряването с живот е пряко дело на Аллах Всевишния и не зависи от никакви причини. И тъй, понеже е невъзможно феноменът живот да се обясни с материални причини, нито Дарвиновата идея надхвърля рамките на теорията, нито ще бъде възможно тя да се подкрепи и обясни със знаменията на Корана и със заветите на Пратеника на Аллах. Това е един от поводите да се заемем с темата.
Дарвинизмът е теория, която не може да се припише само на един теоретик, включително и на Дарвин и Ламарк. Освен привържениците на тази теория от деветнайсети век, в съвремието ни се появиха неодарвинисти, които развиват нови теории, уж за да докажат еволюцията и да потвърдят теорията на Дарвин. Когато някоя от тèзите им не издържи, те пускат в обръщение друга, опитвайки се по този начин да подпират дарвинизма. Колко е тъжно, че тази непотвърдена теория, доказването на която е невъзможно, се преподава като научно доказана истина във всички образователни центрове, започвайки от прогимназиалните и средните училища и стигайки чак до последните курсове в университетите. Въпреки че няма пряка връзка с темата, тук искам да изтъкна едно мое желание и да отправя молитва към Всевишния Владетел. Надявам се идните благословени поколения, наред с всичко друго, подробно да изследват и тази тема, и да не занимават с такива недоказуеми теории, нито училищата, нито научните центрове.
Съществуват и такива учени, особено в 20-и в., които внедряват еволюцията в лабораториите, уж със цел да я докажат чрез мутациите. Смятам да се заема с темата за еволюцията, наблягайки върху теориите на дарвинистите, неодарвинистите, поддръжниците на мутациите и в рамките на утвърдените предписания в Свещения Коран, свързани със сътворението, както и в светлината на заветите, цитирани в най-автентичните сборници с хадиси (предания) на Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, засягащи сътворението, които изключват всякаква идея за еволюция.
[1] Танзимат – епоха на започналите в 1839 г. реформи в Османската държава – Б.пр.
- Създадено на .