Законите кадер (съдба), каза (предопределение) и ата (милосърдие, благоволение, благодеяние)

КАЗА означава вписани от Аллах отсъдени съдби в Левх'и Мах­фуз (главната книга) и доброволното им изпълнение от рабите, когато им дойде времето.

АТА е дума, дошла от арабския език. Нейният корен зна­чи даване и означава благоволение, благодеяние, награда от страна на Аллах.

Освен Левх'и Махфуз Аллах си има една друга книга - тъй наречената Левх'и Махв ве Исбат. Аллах задрасква ко­е­то пожелае в нея, прави го невалидно и оставя в сила онова, което Той реши. Тя е равна на главната книга. В знамението на сура Гърмът, (13/39) е казано, че така се нарича книгата, в която Аллах (да Му се слави името) променя някои от оценките в глав­ната книга и отменя изпълнението им.

Законът Ата отменя закона Каза (предопределение). Така нап­ример, ако някой раб на Аллах, който е в навечерието на из­пълнението на взето решение на Аллах, на него да му се случи злощастие, съумее да спечели благоволението на Все­вишния с някоя молитва или добро дело, Той ще отмени изпълнени­ето на това наказание.

Ако например някой раб на Аллах е излязъл от къщи с на­мерение да посети някое греховно заведение, Аллах ре­шава да му съдейства да изпълни намерението. Но впос­лед­ствие, поради дадена постъпка на този раб, която се е ха­ресала на Аллах, например две пролети сълзи в късната нощ или решението му да закара с кола приятеля си на проповед в добра компания се харесват на Аллах. И той отменя пред­ви­дената злополука, изкарва насреща му някой, който да го заведе не там, където е тръгнал, а в розова градина и заслу­же­но отменя наказанието му. Ето тази смяна с причина и без причина на отсъдените от Аллах грехове и отменянето на предстоящата злополука е милосърдие, характерно за Аллах.

Ние нямаме право поради тези промени да задаваме на Аллах въпросите: "Защо въпреки решението си не е оставил онзи свой раб да извърши грях?" "Защо е предотвратил поради милосърдието си надвисналата злополука?" Той мо­же да прояви колото си ще милосърдие, към когото поиска. Може да отправи когото си иска по правия, когото си ис­ка - по пътя на заблудата. Това е причината, поради която всички наши добри дела се дължат на милосърдието на Аллах, всичките ни лоши постъпки - на нашите собствени при­добивки (Жените, 4/79). Но много често, когато се окажем лице в лице със собствените си лоши постъпки и грехове, Аллах (да Му се слави името) ни хваща за ръката и ни спа­сява. Това е проява на самото Му милосърдие. Той, от една страна, предотвратява бедите и злочестите, от друга страна, не ни дава възможност да затъваме в грехове и да проявим неп­редпазливост. Това са величествени дарения и милосър­дия към една част от рабите му, които не ги заслужават и не са достойни за тях. Ако Аллах беше създавал всичко онова, което ние сме склонни да направим, като използваме нашата воля, това би било самата справедливост и никой не би могъл да въз­ра­­зи. А това, че той не създава, е едно особено милосърдие и благодеяние, както често се подчертава в Корана. Аллах (да Му се слави името) свързва унищожението на различ­ните племена и народи с упоритото им ругателство, идоло­пок­лонничество, с тиранията, насилието и несправедли­во­ст­та им. Но племето Юнус, когато започнало да настъпва бед­ствието, което напълно било заслужило, и опасността от изчезването му станала явна, се е обърнало с молитва към Аллах (да Му се слави името). Аллах премахнал тази опасност, т.е. милосърдието му помогнало да се премахне зло­щастието, което било надвиснало над племето Юнус.

Pin It
  • Създадено на .
© © 2024 Уеб сайт на Фетхуллах Гюлен. Всички права запазени.
"fgulen.com" е официалният сайт, на който се публикуват трудовете, статиите и изявленията на Фетхуллах Гюлен