Каква е ролята на понятията „човек” и „любов” за оформянето на идеите на Фетхуллах Гюлен за диалога?
Според разбирането на Гюлен за човека, централна роля в диалога между хората, заема любовта и привързаността към хората. Неговото разбиране се основава на ислямската концепция за човека. Може да обясним светогледа на Гюлен с думите на поета Юнус Емре: „Да обичаш сътвореното заради Твореца”. Гюлен подчертава две неща: първо „Всевишния е създал вселената на основата на любовта. Любовта е същността на сътворението на битието, и негова причина, както е и най-здравата връзка, сплотяваща всички същества. Второ, човек е плод на изкуството на Всевишния. В такъв случай, ако вие не прегръщате с любов хората, които са сътворени от Всевишния, ще засегнете както Всевишния, така и онези, които Го обичат, и онези, които Той е обикнал. Нехайството или омаловажаването им означава нехайство към Създателя, омаловажаване и подценяване на изкуството на Твореца. Следователно, ако в качеството си на мюсюлмани ние изразим различно мнение, това означава, че сме се отклонили от основния си път.[1]
В интервю за италиански вестник Гюлен казва: „Любовта е еликсира на живота; човек живее с любов. С любов е щастлив и прави щастливи хората около него. Аллах не е създал по-здрава обвързваща връзка от любовта между хората. Той е създал всичко да бъде свързано с любов и е обвързал човечеството и създанията с духовна наслада, произлизаща от любовта. Огледалото на любовта е душата; ние където и да я насочим, тя винаги жадува за Всевишния. Затова на първо място ние обичаме Аллах и заради обичта си към Него изпитваме обич и към творенията Му. Заради обичта към Всевишния, ние обикваме всичко, възхваляваме и изразяваме безкрайната ни обич към всичко сътворено от Него.”
Както се досещате светогледа на Гюлен не разделя човека на религиозна, езикова или национална принадлежност, а преди всичко подчертава човешкия му облик. Гюлен заимства този светоглед от Пратеника на Аллах, който по време на едно траурно шествие станал на крака, а когато му напомнили, че покойникът е евреин, той отговорил: „Но е човек”.[2]
Светогледът на Фетхуллах Гюлен напълно се покрива с думите на Пратеника на Аллах, които гласят, че общността трябва да се подчинява дори и на освободен роб, ако е назначен за ръководител[3], и че истинското превъзходство е в богобоязънта от Аллах.[4] Той подчертава, че вражеските отношения към исляма на политическа, икономическа и военна основа от петнайсет века насам са само временни явления и насочва вниманието ни към основните източници.
Гюлен приема идеята на Бедиуззаман, че любовта е „причина за сътворението на вселената и битието” и я определя като най-мощната сила на земята. Няма сила, която любовта не може да победи. Хората, които са останали без любов, са тези, които се лутат в лабиринтите на егоизма и прекарват живота си в мрак.[5] Защото: „Да обичаш любовта и да бъдеш враг на враждебността, е най-характерният белег на изпълнената с вяра душа. А изпитването на омраза към всички е или плод на лудост, или продадена на дявола душа”. И завършва думите си: „Ти бъди човеколюбив и обичай хората! Отвори широко сърцето си за всички, да стане то колкото океана! Бъди изпълнен с вяра и обичай човека. Нека не остане нито една тъжна душа, към която да не си протегнал ръка и от която да не си се интересувал!”[6]
[1] Gülen, Fethullah, а.g.e., s. 31
[2] Nesai, Cenaiz, 46
[3] Buhari, Ahkam, 4
[4] Коран, 49: 13
[5] Gülen, Fethullah, а.g.e., s. 17-18
[6] Gülen, Fethullah, а.g.e., s. 31
- Създадено на .