Равносметка (2)

Душа моя! Ти трябва да усетиш дълбоко и всецяло в себе си мъката на всеки, така че никой да не смее да иска нещо повече от теб. Ти трябва да се вживееш в тяхната мъка така дълбоко, че всички разплакани очи да съхнат пред теб... Ти трябва така страстно да гориш за тях, че пред твоите мъки всички страдащи да забравят своето страдание.

Ето така всеки щастливец, който може да се свери по твоите хоризонти, да се счита за най-възвишения сред всички представи за красоти и се помни като наместник на Аллах на небето и земята.

В природата на човека е безгрижието и удоволствието да живеят редом с мъката. Именно зрелият и мъдрият човек е способен да потиска мъката, заключена с ключа на волята, и да пуска безгрижието като гълъба на щастието да полети към небесната шир. От една страна, такива хора биват стражи на затвори, а от друга - любители на птици. Той ще завърже и ще задържи, което трябва, и ще пусне на воля, което не трябва. Да, цял героизъм е да притискаме гласа на лошите желания и пристрастия в себе си и храброст е да разтворим дотолкова нашироко сърцата си, че да можем да поканим всякой да влезе в тях.

Душа моя!

Бъди винаги героична и вечно проявявай храброст! Когато се подложиш на самокритика, нека съвестта ти всеки път да послужи като пробен камък. И посрещни всекиго с твоята усмивка, сияеща като злато, излязла от горящата пещ. Но дори тогава не забравяй да бъдеш много добър ювелир! Зная, по своята същност ти си открит към всички тях. И първото ти дело в небесата ще бъда доказателство за това. Тогава, когато залюлеят твоите люлки, ангелите ще ти завидят, а сатаните ще бият камбаните си от завист и ревност. Защото още през първия си ден ти се сблъска с ужасна завист и от одобрителни погледи. Дали бе урочасан, не зная. Но впоследствие и да летеше, сигурен съм, че преживя първата спънка. Когато посегна да откъснеш забранения плод, ти сбърка да определиш времето поради възгледите си, а то бе от близостта ти до Всевишния. Тогава ти се намери в мрачна тъмница - о, не, не! - в обятията на земята, която щеше да бъде майка кърмачка за Хазрети Ахмед Алейхисселям. Появилият се на земята като мъдростта на същинското родословие Хз. Мухаммед, Аллах да го благослови и с мир да го дари, отбеляза първия от поредицата вкусни плодове на твоята възкисела съдба... Да, ако беше останал в рая, ти щеше да останеш като безплодно дърво, неподдаващо се на еволюция, и никога нямаше да изпиташ насладата от скритото в теб богатство. Когато обаче ти напусна рая и опъна своята шатра върху земната шир, тя се превърна в прекрасна розова градина. И тази стародавна и вехта земя, на която ти бе заточен, се превърна в страна на мъдреци, пророци и светци. И най-сетне, бидейки обект на завист от страна на ангелите, тя спечели тяхното одобрение, а завистта на сатаните се обърна срещу тях и като остро копие се заби в гърдите им.

Ела сега и вземи под своята закрила собствените си ценности! Гледай да оцениш по най-достойния начин този заточеник, поел пътя, който води към Висшата правда, и недей да го отдалечаваш от Него. Недей, като попаднеш в мрежата на омразата, гнева, страстта и завистта, да зарадваш вечния си враг - сатаната. Ако обаче един ден се излъжеш и попаденш под своето равнище, постъпи като пророка Адем: изправи се, опомни се, признай греха си! След това се насочи към вечно отворените двери на Височайшата Истина, като не признаеш шанса за минутка живот дори на своите грешки! Възвърни наранената си и променена човешка природа с еликсира на покаянието; изправи го на крака и отново го насочи към Аллах! И докато вършиш всичко това, мисли, че и останалите хора имат същата природа като теб. Ето защо, както ти грешиш, и те могат да сбъркат. Затова прости на всички провинили се. Дори, ако можеш, съжали ги за това, че са били надвити от своите душевни страсти; прегърни ги и им помогни! Но в никакъв случай не се смятай, че ти си онзи, който държи сметка за греховете на другите, и престани да се занимаваш с провиненията им! Ако все пак ти харесва да се занимаваш с грешките, използвай това си хоби срещу своите грехове, за да не засенчат хорските дребни петънца твоите мазни чернилки!

За всекиго, с когото се срещнеш, бъди като пролетните ветрове, които довяват дъх на рози! Нека по твоите пътища се разнася твоето благоухание. Гори и се стопявай като свещите, обливай другите със светлина, но в никакъв случай не го прави заради собствената си изгода! Прегъвай се и пъшкай под тежестта на времето, гаси огъня на всички горящи сърца, но не мисли за себе си! Гори с вечния си огън, разнасяй благоухания край теб, но никога не се оплаквай!