Крайната цел на Движение „Хизмет“

Фетхуллах Гюлен

Няма съмнение, че за да се разбере как Фетхуллах Гюлен тълкува исляма и какво представлява гражданското движение, вдъхновено от него, най-солиден източник е последният труд на М. Хакан Явуз, професор по политология в Университета Юта, САЩ, провел най-задълбочени изследвания по темата досега. Книгата „Toward an Islamic Enlightenment: The Gülen Movement” (“Към ислямско просвещение: Движение Гюлен”), Oxford University Press, на проф. Явуз, издадена миналата година, е последният му и най-мащабен труд по темата. Разбира се, нито може да се твърди, че изследването казва последната дума, било по отношение идеите на Гюлен, било от гледна точка на проследяването на еволюцията на Движение „Хизмет“ във времето, нито може да се каже, че то напълно удовлетворява очакванията – някои аспекти от книгата са отворени за критики. Смело можем да заявим, че критиките, които авторът отправя към Движението на някои места в изследването си, го превръщат в още по-интересно четиво.

На моите колеги както от чужбина, така и в страната (Турция), които ме питат какво да четат, за да се запознаят по-отблизо с Движение „Хизмет“, за което до 17 декември 2013 г. премиерът Ердоган говореше с уважение и хвалебствия, но след стартирането на най-голямото в историята на републиканска Турция дело за разследване на злоупотребите във властта унижи Гюлен с епитети като „лъжепророк, фалшив блажен, псевдоучен“ и атакува Движението с определения от рода на „паралелна държава, групировка, организация, умопомрачени асасини“, препоръчвам книгата на проф. Явуз.

Аргументът, който заслужава най-голямо внимание и който е изведен като заглавие на книгата, може да се обобщи в едно изречение: „Ислямът няма еднозначно тълкувание.“ Историята на исляма, както и на останалите религии, е история на различни прочити. Процесите на модернизация и глобализация основно породиха два различни метода на анализ. Радикалистите, които отричат модернизацията, отстояват един изчистен модел на исляма, основан на Корана и на традицията и заветите на Пророка Мухаммед. А защитниците на тезата, че ислямът може да бъде в съзвучие с модерността (демокрацията, човешките права, секуларизма като право на свободно изповядване на вярата, уважение към различните етноси, икономически възход, научно развитие), предлагат различен прочит на исляма, като го освобождават от суровите и фанатични тълкувания, с цел да задоволят духовните и материалните потребности на мюсюлманите.

По своята същност просвещението не е отрицание на религията (както гласят широко популярните плитки твърдения в Турция), а е прилагане на критичното мислене и научното познание за разбирането на социума и Вселената. В Турция Саид Нурси и Фетхуллах Гюлен са ислямски мислители, които прилагат критичното мислене и човешкото познание към тълкуването на религията за осъществяването на социални и културни реформи с цел изграждане на едно по-хуманно общество.

Най-често дискутираният въпрос – било в Турция, било в света – е „каква е крайната цел“ на Гюлен и неговото движение. Проф. Явуз дава следния отговор: „Както става ясно и от настоящото изследване, целта на движението на Гюлен не е нито установяване на хегемония върху обществото, нито изземване на контрола над турската държава. Целта е социумът и политиката наново да бъдат оформени, като се укрепят добродетелите и чувството за морал както между хората, така и на социално, държавно и хуманно равнище…“ (стр. 221)

“Основната политическа цел на Движението е социална трансформация, като се повиши нравственото съзнание на членовете на обществото. Като повиши нравственото съзнание, Движението цели да освободи бюрокрацията от ширещите се злоупотреби, да увеличи активността и прозрачността на държавните институции, да съживи трудовия морал в публичния сектор, за да подсили легитимността на държавата и да създаде полета за изява на онези хора, останали в периферията на Анадола.“ (стр. 220)

Разделът в книгата, в който са изложени критиките към Фетхуллах Гюлен и неговото движение, отправени от защитниците на авторитарния секуларизъм, отстояващи идеята за изтласкване на религията от обществените места, от ислямските радикалисти, от кюрдските националисти и от някои алевити, я прави особено интересно четиво.

Авторът е преподавател във Факултета по политически науки и международни отношения на Университета „Бахчешехир“, Истанбул, Турция, и е колумнист във вестник „Заман“.