Презентация на Академик Ростислав Рибаков

Уважаеми дами и господа,

Ние всички, които сме тук тази вечер, я приемаме като една нормална празнична вечер. Сега си представете това преди сто и петдесет години. Тук са се събрали турци, българи и руснаци. Какво би се случило? Война, Шипка, Белия генерал Скобелев и т.н. Как се измени светът. Нещата изглеждат по съвършено друг начин. Не за един ден, не за един час, a постепенно се промени светът. Аз знам, че в Турция от учебниците въобще са премахнали споменаването на руско-турските войни. За моите съотечественици Турция - това са новите къщи в Москва и топлите плажове в Анталия. За младия човек в Русия да си представи, че някога между нас е имало кръвопролитни взаимоотношения, е много трудно да се случи. Как се стигна до това? Понеже това са различни страни - различна Русия, различна България и особено различна Турция. Аз ще ви кажа още нещо. Има един руски художник - Светослав Рьорих. Българите го знаят много добре, защото той много добре е познавал България, обичал я е и дори в известна степен е искал да остави всичките си картини тук, в България. Той е свързан и със семейство Живкови по негово време и аз мисля, че мнозина познават това име. Последния път, когато той дойде в Москва, вече не виждаше добре и ме помоли на неговото изявление да чета на глас въпросите, които идваха от залата. Аз четях, а той отговаряше и после реши, че и аз ще му задам въпрос. Възползвах се от положението си в президиума и го попитах: „Как да разпознаем учителя от лъжеучителите?” Сега всички вече могат да говорят правилните неща, много трудно е да различиш човека по това, което той говори, по това, което проповядва. Защото дори и последните негодници говорят хубави неща и проповядват нещо добро. Трябва да кажа, че моят въпрос не се хареса на залата. В залата започнаха разговори, смехове, „какъв глупав въпрос”, а Рьорих се замисли много дълбоко и каза: „Това е много сложно, много.” И после изведнъж си спомни една стара християнска истина: „По делата ще ги познаете.” Така се разграничава учителя от един неистински учител. По този начин може да разграничим и учителя Гюлен от онези, които може би говорят правилните думи, но всъщност не са учители. По делата ще ги познаете. И тази книга е негово дело, но не само това. Също така и променената Турция, и променящата се България, и Русия, Киргизия, Казахстан, Молдова, Индия. Аз много съм изучавал системата на образование в Индия. За мен беше много интересно. Променят се страните, променят се хората, чрез системите на образованието, чрез проповедта за любов, чрез диалога, който води към толерантност. И тук има огромна заслуга Фетхуллах Гюлен.

И последно.

На мен ми се струва, че, разбира се, Гюлен е наред с много учители, истински учители на доброто. Както винаги е имало и учители за ненавист в борбата между доброто и злото, ние може би всички сме се надявали, че 21 век ще бъде век на доброто, на толерантността, на любовта. 21 век започна на 11 септември, не календарно, а истински. Това, което после се случи в света - по отношение на исляма беше пуснат един термин, който няма право на съществуване - „ислямски тероризъм”. Това е оскърбление към исляма, терористът си е терорист, той няма религия. И ние се надявахме, че нещата ще се подобрят. И може би нещата ще бъдат добри, защото има хора като Гюлен. Той е един от великите учители на доброто, но ако вземем 19-и и 20-и век, то изтъкнатите личности в историята и на добро, и на ненавист, и тези, и другите също така са били велики актьори. Нима беше лош актьор Наполеон, не беше лош актьор и нашият другар Сталин, прекрасен актьор беше Хитлер и мн. др. Аз ще спомена само едно име - Индия, защото това е една страна, с която аз се занимавам, и на второ място, защото с този човек сравняват много често и Гюлен - Махатма Ганди. Махатма Ганди не беше само актьор, той беше велик режисьор на масови действия.

Аз ви моля за една минута внимание.

Ще разкажа една история, която навремето била много известна, но е типично индийска история. Махатма Ганди решил да наруши монопола на колониалната британска държава за производството на сол, изхождайки от убеждението си, че солта принадлежи на всички, това е Божи дар и защо някакво правителство и още повече не нашето национално, а колониалното правителство ще ни ограничава, ние всички имаме право на тази сол. Всичко било подготвено по блестящ начин и в един ден на трийсетте години Махатма Ганди с дванайсет свои съратници и другари започнали един поход, той влезе в историята като „Похода на солта”. Минал е пеша през Индия, движели се нощем, защото през деня е горещо. Селяните били по неговия път и през цялото време хвърляли рози под краката им и това се следило от целия свят. Дори Индия не е разбирала неговите действия - какво означава това. И всички си мислели, че старецът съвсем се е побъркал. Светът не го разбира. А той върви. Милиони хора тръгват след него. Стигат до морето и започват да вадят сол. Солта не е годна за нищо. Това е някаква сива, никому ненужна сол. Но по този начин той нарушава закона на Британската империя. Той произвежда солта, чието производство е забранено. Каквито и да са англичаните, те са хора на закона и Ганди го хвърлят в затвора. Милиони тръгват след него. Англичаните започват да хвърлят и тях в затворите - един, двама, трима... Но затворите не стигат. И, както казват историците, от този ден Индия става свободна. Макар седемнайсет години след това на власт да са били англичаните, в този ден те придобиват своята свобода. Какъв спектакъл е било това! А Гюлен? Гюлен седи някъде в Америка, не всички знаят как изглежда той, не всички се интересуват от него, но той също променя, и то не една страна, а почти всички страни, в които работят училищата, създадени по негова инициатива. И ако Ганди е режисьор на един исторически момент, то Гюлен е конструктор на процеса. Той е градинар, който помага да израсне едно ново поколение, което да се отнася един към друг на базата на любовта и толерантността. В руския и българския това е една и съща дума. Чувствата навсякъде са едни и същи. И важно е човек да има съмишленици; хора, които да работят в тези училища, и хора, които да пращат децата си в тях. Важно е да има Гюлен, който пише тези книги, и важно е да има издатели, които да ги издават, и е важно, че в далечна България цяла зала се събира тук, за да празнува издаването на книгата на Гюлен. Тя се отнася за всеки един от нас. По делата ще ги познаете.

Благодаря ви много.

Академик Ростислав Рибаков, завеждащ отдел „Изтокознание” към Руската академия на науките