Привикване на детето от малко да ходи на джамия

По времето на Пророка, децата въпреки, че са били малки, винаги са можели да ходят на джамия. Но колко горчив факт е, че в днешно време да заведеш детето си на джамия се смята за нарушение на джамийските правила. Също така горчива истина е, че в повечето ни джамии се намират груби възрастни, които в очите на децата се явяват като зебани (изпълняващи задача ангели в Ада), които карат децата да се страхуват от джамията. За съжаление понякога има такива възрастни, които са с ограничени познания относно религията и изобщо за света, но си мислят, че като се намръщят на децата, като им свиват вежди, ще опазят ценността на джамията. А всъщност така те карат децата да се плашат от джамията и вършат постъпка, която противоречи на сунната на Пратеника. Препоръката на Пратеника при подредба на сафовете (редиците) в джамията по време на кланяне на намаз е на първо място да бъдат мъжете, след тях евентуално, ако има недъгавите, а след тях децата и логически след тях да се подредят жените. (Vehbe Zuhayli, İslam Fıkhi Ansk., 2/352-353)

Ето когато така се отнесем към децата, тогава те ще видят и усетят силното желание и изпитваната наслада от хората, които кланят там и това ще увеличи желанието им да живеят религиозен живот. Придавайки това значение, ние не трябва да гоним децата от джамията, да им изглеждаме ядосани, да ги караме да се страхуват, а напротив, ако е възможно да им подаряваме нещо, да ги накараме искрено да се кланят. Трябва да им помогнем да обикнат джамията, нейната градинка и винаги да бъде живо в сърцата им чувството, че това е едно свещено място. Понякога, отслужвайки намаз сред другите вярващи в джамията Пратеника на Аллах качвал своя внук Умаме на раменете си, когато се навеждал го оставял на земята, а след като ставал отново го качвал на раменете си. (Nesai, Sehiv, 13; Muvatta, Salat 85) Когато това нещо е направено от личността, която следваме, пътеводителят на всички ни Пратеника на Аллах, това за нас е от голямо значение.

Никога не е споменавано Пратеника да е използвал думи, с които да изгони някое дете от джамията. Придавайки значение на това, трябва единият от красивите ъгли в нашата махала да е зает от храм, а домът ни да се превърне в място за молитви, така че детето ни да заспива и да се събужда с признаци, напомнящи му за Аллах, да усеща как живота му е отдаден на Аллах, да определи сам пътя си със свободна воля и съвест. Ако погледнем нещата от гледна точка на молитвата намаз, когато настъпи времето да научим детето си да я отслужва, ако неговият баща го хване за ръка и го накара да стои до себе си, когато кланя намаз, за да усети задълбочеността на искреността по време на намаз, то може да се каже, че родителите са успели в едно много важно дело. Защото кланянето на намаз е много важно дело, което помага да се отправиш към Всевишния Аллах.