Богослужението

Целта на идването на пророците съвпада с целта на сътворението на човека, което съвпадение се изразява в преданост към Бога. В Свещения Коран Всевишния подчертава този факт по следния начин: “Сътворих Аз джиновете и хората единствено за да Ми служат.” (51: 56).

Това означава, че целта на нашето сътворение е да опознаем Бога и да Му служим достойно. А не да се отдаваме на удоволствия и наслади, да трупаме пари и имущество или да се сдобием със собствен дом. Всъщност и това са наши естествени потребности. Само че постигането им не е целта на сътворението ни. И пророците са изпратени именно за да ни насочат по този тайнствен път.

Ето как това се обяснява в Свещения Коран: “И на всеки пратеник, когото пратихме преди теб, дадохме откровението: “Няма друг бог освен Мен! Служете [единствено] на Мен!” (21: 25). А в друго знамение се казва: “И при всяка общност изпратихме пратеник. Някои от тях Аллах напъти, а някои заслужиха заблудата. Вървете по земята и вижте какъв е краят на отричащите!” (16: 36). Така в Корана се разяснява целта на идването на пророците. Те трябва да предпазят хората от култ към идолите и да бъдат пример за това, как трябва да служим на Всевишния.

Той бил различен

Положението на нашия Пророк било по-различно. Той бил изпратен като Божие милосърдие за световете и бил натоварен с мисията да напъти към богослужение както хората, така и джиновете. Абдуллах ибн Масуд, Аллах да е доволен от него, разказва следната случка, на която е бил очевидец: “Отидохме до една местност заедно с Божия Пратеник. Той начерта линия около мен и ми заръча да не се отделям от мястото, на което се намирах. По-късно чух викове. Изпитах дълбоко безпокойство, опасявах се да не се случи нещо неприятно с Пророка. Но понеже ми бе заръчал да не напускам мястото, аз не мърдах от там. След известно време Пророка се върна. Попитах го откъде дойдоха виковете, които бях чул, а той ми отвърна: “Общността на джиновете прие вярата ми и изрази своята преданост към мен. След това помежду им възникна спор. Вярващите и невярващите изпаднаха в разногласие. Ето това е шумът, който си чул. Освен това ми беше предизвестена моята смърт.”[1]

С последните си думи Божият Пратеник съобщавал следното: целта на моето идване е да покажа на хората и джиновете правия път, който води към спасението. Днес, след като и джиновете приеха вярата ми и ми се покориха, повече няма за какво да оставам на този свят. В такъв случай вече мога да го напусна...

Той разсъждавал така и разкривал тайните, свързани с целта на пророчеството му. Всъщност във връзка с личния избор относно този свят и отвъдното той ни е научил и на следната молитва: “Господи, дай ми живот дотогава, докогато съществуването ми е благополучно за мен. А когато настъпи мигът, в който смъртта се окаже по-голямо благополучие, вземи душата ми.”[2]


[1] Taberi, Cami’ul-Beyan, 24/33; Müsned, 1/449.
[2] Buhari, Merda, 19; Müslim, Zikr, 10.