Премахване на оспорващите доводи

Пророците са изпратени с цел да нямат хората довод за възражение срещу Всевишния в Съдния ден.

В едно знамение това положение е обяснено по следния начин: “[Изпратихме] Пратеници-благовестители и предупредители, за да нямат хората довод пред Аллах. Той е всемогъщ, премъдър.” (4: 165).

Освен пророците нито един лидер не е успял дълго време да бъде убедителен пред масите. Дори и да е имало успешни лидери, нито с послонията си, нито с думите или делата си те са успявали да надскочат обикновената си човешка същност, понеже всичко, което са предложили на хората, било лишено от Божията подкрепа и така с течение на времето обкръжението им се откъсвало от тях, подобно на есенните листа.

Ала лидерството на пророците е по-различно. Както вече стана дума, те са набелязани за пратеници. Те са пророци още в майчината си утроба. Животът им е като музикална хармония, а словото им е благозвучно като поезията. Когато говорят, всичко сътворено притаява дъх и слуша единствено тях. Да, с тяхното идване на земята много събития променят своята посока и много хора им се покоряват. Понякога в тяхна чест са спирали да действат дори и всемирните закони, а понякога по тяхна воля тези закони променяли лоното си.

Вземете например Пратеника на Аллах. Камъните, дърветата, пръстта и животинските видове, всички те като че ли по свой начин са осъществили връзка с него и са потвърдили думите му. Както казва ал-Бусайри: “Дървото се доближаваше до него и на собствения си език му казваше: Ти си Божият Пратеник.”[1]

Защото с неговата поява битието придобило смисъл, а светът престанал да бъде в хаос. В Свещения Коран пише: “И няма нищо, което да не прославя Неговата възхвала. Ала вие не разбирате прославата им” (17: 44). Сякаш той вдъхвал живот на всяко същество.

Ние сме научили всичко от Пророка. Благодарение на него битието придобило смисъл: “Изпратихме ви пратеник измежду вас, да ви чете Нашите знамения и да ви пречиства, и да ви учи на Писанието и на мъдростта, и да ви учи на онова, което не сте знаели.” (2: 151).[2] Същевременно човекът разбрал, че сътворението му не е безсмислено и не е оставен без надзор: “Нима човек смята, че ще бъде оставен без надзор?” (75: 36). “Нима смятахте, че ви сътворихме напразно и че при Нас не ще бъдете върнати?” (23: 115).

Всеки пророк бил способен да извърши определено чудо, за да насочи хората към правия път и да отхвърли доводите на неверниците. А Пратеника на Аллах – най-възвишеният сред пророците – е притежавал способността да извършва всички чудеса, на които са били способни всички останали пророци, и по този начин е доказал, че е Предводителят на всемира. Да, всеки народ или е слушал, или лично е бил свидетел на чудесата, извършени от своите пророци. Ние също сме слушали за хилядите чудеса на Пратеника на Аллах. Освен това пред нас стои вечното чудо – Коранът. Оттук насетне никой няма право на възражение. Посредством Своя пророк, когото винаги е подкрепял, Бог открито и ясно е изложил пред нас истините, в които иска да вярваме. Това е една от целите, заради които са изпратени пророците. Освен това в Свещения Коран се казва: “И не наказвахме, докато не проводехме пратеник.” (17: 15). Следователно, щом като са изпратени пророци, Страшният съд ще се състои и от всеки ще бъде потърсена сметка, без да се вземат под внимание никакви оправдания.


[1] Müslim, Zühd, 74; Müsned, 1/223; İbn Kesir, el-Bidaye, 6/135.

[2] Виж: 2: 129; 3: 164; 62: 2. Müsned, 1/202.