Оповестяването на религията (таблиг)

Третото качество на пророците е оповестяването на религията. Ако искате, можем да наречем това и оповестяване на истината за исляма или насърчаване на добрите постъпки и забраняване на злодеянията. Резултатът не се променя. Това също изразява възвишеното качество, присъщо на пророците.

Оповестяването на религията е целта на съществуването на всеки пророк. Ако оповестяването не съществуваше като факт, изпращането на пророците би било безсмислено и ненужно. Всевишния е съживил своята благодат и дарове към хората посредством пророците и чрез техния живот е разкрил Своята милост и милосърдие. А това може да се отрази на останалите хора именно чрез оповестяването.

Въздигайки на небесния свод Слънцето, което ни се усмихва, Всевишния всеки ден ни показва част от прелестта на Своята милост. Слънцето е източник на топлина за едни, огнище за други, то е като художническа четка на пъстроцветния фон на всички прелести. Подобно на слънцето великите пророци отразяват милостта и състраданието на Всевишния. Те олицетворяват милостта и милосърдието на Всевишния сред хората, особено Пророка Мухаммед, за когото в Корана се казва: “И те изпратихме [о, Мухаммад] наистина като милост за световете.” (21: 107). Сиреч, ако той не бе дошъл и не бе подновил мисията на предшестващите го пророци, въобще нямаше да е възможно ние да успеем да заслужим милостта на Всевишния. Защото, слисани и поразени, щяхме да затънем в пустинята на невежеството, безбожието и заблудата.

Когато човечеството бе притиснато от свирепост, то почувства полъха на нашия Пророк, а чрез него – и на останалите пророци. И след като усети техния полъх, то се озова в райска градина, разкрасена от прелестите на пролетта. Иначе свирепостта и самотата щяха да го доведат до полуда и то щеше да загине...

Да, какво сме ние? Откъде идваме и къде отиваме? Тези страшни въпроси непрестанно щяха да терзаят разума ни, сякаш със свредел. Щяхме да се измъчваме, а нямаше да намерим отговора им, и щяхме по принуда да понасяме тези болки през цялото си съществуване. И особено белите кости в гробовете... Представяйки си скелетите на покойниците, щяхме да настръхваме и мрачни страхове щяха да обземат душите ни. Нещо повече, мисълта за преминаването в небитието и за изчезването завинаги, страхът от това, че всяка изминала минута ни приближава още повече към смъртта, щеше да вгорчава и трови живота ни.

Пророците дойдоха и ни разкриха целта на съществуването и истината за края на житейския срок. Благодарение на тях разбрахме, че смисълът на раждането ни е обвързан с някаква цел, освен това в откъсването ни от живота също се крие някаква тайна. Смъртта не е преминаване в небитието и изчезване завинаги, тя е само смяна на пространството и освобождаване от задълженията. А гробът е врата, отворена за Отвъдния свят, и чакалня. След като научихме това от пророците, жестокостта ни се сломи и обикнахме живота. Смутът и страховете, които се бяха настанили в разума и душите ни, изчезнаха и мястото им бе заето от любов и радост...

Пророците ни донесоха тези и други подобни послания. Смисълът на тяхното съществуване е да ни запознаят с тях. За нас оповестяването на религията е задължение, и ние го възприемаме и изпълняваме с това разбиране. А пророците оповестяват религията с мъдрото съзнание, че това е целта на съществуването им. Те казват така: “В нашата поява на този свят няма друга цел. Бог ни изпрати сред хората, за да ги просветлим, та да не потънат в мрак... И те да вървят по този светъл път, без да се отклоняват. Така че Сатаната да не успее да открие пролука, през която да се всели в душите им и да не бъдат възпрепятсвани по време на дългото пътуване...”

Ще повторя още веднъж: за нас оповестяването на религията е дълг, който изпълняваме, а пророците осъществяват тази задача с ясното съзнание, че това е целта на живота им.