Мъдростта

Има един божествен факел, който осветлява пътя на разума и открива нови хоризонти пред него. С помощта на неговата светлина за един час може да се изминат разстояния, които се извървяват за една година. Това е мисълта.

***

Задачата на мисълта е да търси истината. В нейните лаборатории, чиито материали са божествените дарове, многократно се сменят много истини в интерес на истината. И точно в това се крие благородството на мисълта.

***

Мисълта се оформя в процеса на мислене. Мисленето е добродетелно усилие, което води към истината и получава силата си от логиката, мъдростта и божествените дарове, отколкото вярването в необмислените неща, дошли наум, както и хабенето на живота, изтъквайки възражения срещу другите, като се откриват чуждите грешки.

***

В известен смисъл мисълта е тънкостта и сиянието на ума. Липсата на мислене не означава безразсъдство. Разумът улавя и оценява всяко нещо в ясна атмосфера. В сравнение с него мисълта обича да обмисля на тъмно нещата, станали обект на нейната дейност. Да, мисълта и духът вършат повече работа в тъмното.

***

Мъдростта или ислямската философия винаги се е развивала по склоновете на мисълта в този смисъл на думата. Навсякъде и във всяка епоха, в които е властвала здравата мисъл, е имало задълбочена мъдрост. А там където е властвала куцата и непълноценната мисъл, се е появила погрешна и заблуждаваща философия.

***

Ако наричаме философията мъдрост, с нейните пропуски и недостатъци, това значи, че философът е вникнал в смисъла на понятието любов към мъдростта.

***

Мъдростта или ислямската философия е сред най-важните източници на светлина, която спасява човешката мисъл от неяснотата, а сърцето му – от дивостта, освобождава духа му, запалва факел в ръката на съвестта му, за да осветлява с него местата, които ще посети, и в създадената светла атмосфера го кара да прочете надписите върху лика на битието.

***

Науките се въртят в кръга на разума, мъдростта се раззеленява и развива в атмосферата на психиката. Духовността се заражда и развива в света на душите, много над равнището на разума и духа.

***

Целта на мъдростта е да осветлява пътищата, които водят към Аллах и към духа. Това понякога става като пътят води от произведението към автора му, а в други случаи, пътят води от автора към произведението. И двата пътя може да отведат човека до благодеянието и абсолютните красоти в зависимост от това, доколко са здрави намерението и възгледът на онзи, който държи в ръката си факела на мъдростта. 

***

Не е учен онзи, който знае, а който усеща знанието в съвестта си. Какъвто е невежия пред учения, такъв е и учения пред мъдреца и философа.

***

Ученият контактува със сферата на доказателствата и само с материалната страна на предметите, а мъдрецът непрекъснато изследва неведомото и отвъдното.

***

Ученият може да сметне за лоши красивите неща, на които е бил свидетел и видял, но не ги е почувствал в съвестта си под формата на божествено удоволствие. Мъдрецът осъществява всички мисловни дейности с радостните чувства на богослуженето, защото подхожда към всяко нещо с оглед на невидимото му състояние.

***

Не всяко нещо, което не се харесва, безусловно е грозно и лошо. Децата не обичат четенето и мисленето, инжекцията и лекарствата, но много обичат да играят с огъня и пламъците. Научният разум и мъдрият разум също може да се оценят в рамките на споменатите критерии.

***

У нас новите философи са хора, които имат най-малко отношение към философията. Работата, която вършат мнозина сред тях, се свежда до половинчат превод. Но дори да е така, поне това да можеха да направят в съвършен вид!

***

Мъдростта може да се оцени високо не с разума, а с потвърждението и със свидетелстването на духа. Да, мъдростта може да бъде разбрана само от мъдрост, а разумът или е неин враг, или – неискрен приятел.

***

Разумът често не харесва мъдростта, което се дължи на факта, че не я проумява. Въпросите на мъдростта са толкова деликатни и стоят над разума, заради което много е трудно тя да се настигне от разум, който не е окрилен с вдъхновение, това дори е невъзможно.

***

Ако разумът е белия пласт на окото, черния му пласт е мъдростта, която се ражда от тъмнината след зората на разума.

***

С разума се назовава наблюдението на предметите чрез допир с ръка, а с мъдростта – на улавянето им с помощта на окото. Разумът е название на гледането в битието с очила, а мъдростта – на наблюдаването й с бинокъл или телескоп.

***

Разумът не може да излезе извън пределите на материята. Само мъдростта и истинската философия са способни да видят и усетят свръхматериалния свят. Колко е тъжно, че вместо да чуят мощния и неподвеждащия глас на мъдростта, хората слушат празни звуци.

***

Има два факела, които озаряват тъмните и криволичещи пътища на живота. Единият е здравия разум, другия – мъдростта.

***

Науките са лъчите на разума, а мъдростта е светкавица, която непрекъснато блести в небесата на духа.

***

Смесването на материалистическата философия с мъдростта е израз на непознаването и на двете материи. Колко е странно, че в съвремието ни навсякъде се чува дърдоренето на такива невежи хора!

***

Мъдрец, чиято същност е омесена с мъдрост, наблюдава вселените сред тесните стени на своята клетка и стига до недостижими точки. Пътешествениците, които обикалят по света не виждат дори една стотна от онова, което те наблюдават.

***

Наричат философа познавач на вселената. Човек, който не е познавач на истината и не е “свята личност”, не може да стане истински философ.

***

Всяка дума извира и излиза от духа на индивида в зависимост от степента на неговото знание и култура. И това може да разберат само хората, чийто кръгозор е на такова равнище. Неразбирането на деликатните думи и деликатните истини, или оценяването им като обикновени не се дължи на незнанието и грубостта на духа, а на липсата на познание у него.

***

Народите често били мачкани под тежестта на силата, лишена от мъдрост. Всъщност наистина има някой, който плаче когато лишената от мъдрост сила потиска безсилната мъдрост и тя е – истината.  

***

Стойността на скъпоценния камък разбират златарите, на учения – учените, а на човека – съвършените хора, извисили се до равнището на човечността. Скъпоценният камък е сиротен в пазара на медникарите, учения – сред невежите, човека – сред животинските души, а мъдреца – в свят, в който разсъдъкът и съвестта се пренебрегват.