Ислямът и ние

Същността на Вселената е любов. Очевидно е, че с грубост и агресия не се е стигнало и няма да се стигне доникъде. Няма нужда да се обяснява, че когато се почука на чиято и да е врата, се отварят пътищата за диалог и се появява възможност да предадете на хората ценностите, които изповядвате.

Нещо повече, да се смята, че другите винаги грешат, и да се очернят при всяка възможност, колкото това и да вдъхва успокоение в душите ни, няма съмнение, че подобно поведение напълно противоречи на ислямските принципи. То не произтича от исляма, а е резултат от личните ни разбирания и от онова, което ние си въобразяваме. Тоест това не е моралът, посочен от Аллах, а е човешки маниер. И е очевидно, че той няма да донесе нищо полезно нито на нас, нито на човечеството, както на този, така и в отвъдния свят.

Наш дълг е да олицетворяваме и възвестяваме тази религия, базирайки се на универсалните й ценности.

Диалог с всички

Мисъл, приписвана на Мевляна, гласи: „Единият ми крак стои в центъра, закован към религиозните принципи, а с другия бродя сред седемдесет и повече народи...” Всъщност и нашият път може да се обясни с тази мисъл. Да бъдеш в добри взаимоотношения с всички хора, да бъдеш в диалог с тях и да осъществяваш връзки с другите, доколкото условията го позволяват...

Разбира се, че осъществяването на такъв диалог ще се основава и на определени критерии. Ако човек е стъпил здраво на земята, укрепен с ислямските принципи, т.е. по думите на Мевляна, ако е стъпил стабилно върху основата на религията, диалогът е полезен. Но ако животът на човека не протича по пътя, начертан от Пророка, тогава е възможно отклоняване от правия път.

Общите точки

Изхождайки от общата ценност, че всички хора са сътворени именно като човеци, се налага всички хора да бъдат приемани такива, каквито са, и да се уважават мислите и чувствата им. Това същевременно е и разбирането на исляма. От тази гледна точка аз лично смятам, че е много важно понятия като „социален мир”, „толерантност” и др. да придобият популярност навсякъде по земята заради спокойствието и щастието на хората.

Още отсега се срещаме с неочаквано интересни неща, осъществявайки някои инициативи, насочени към тази цел. Не съм  в състояние да опиша с какво възхищение слушах думите на онези, които казваха: „Ще намерим ли спасение, ако изречем засвидетелстващите слова?”, и така поемаха спокойно дъх, намерили своето място в религията. Според мен това, от една страна, е учудващо за всички, а от друга страна, ни дава повод за размисъл. Тези хора някога може и да са били защитници на една или друга идеология и да са развивали идеите си на тази база. Впрочем „отричането на Бога” и възприемането на „религията като опиум” не е за подценяване, но чувствителността им към проблеми като експлоатирането и изоставането на държавата, използването й от страна на чужди народи също е много важно. Усилията им, за да станем „свободен народ” в политическо, икономическо, културно и правно отношение, са част от общите точки, които трябва да се оценят.  Смятам, че броят на мислещите по този начин не е никак малък.

В интелектуално отношение тези хора може да бъдат смятани за важна прослойка на обществото. Много положително развитие е промяната в отношението на тези хора, изразена с думи като „ако бяхме знаели и ние щяхме да помогнем” на инициативите, започнати в полза на народа. След кратко време те ще се обединят около обща линия в името на страната, народа и в служба на човечеството и ще разкрият много неща на онези, които пътуват с този керван, но не оценяват стойността и святостта му, подобно на рибите, които плуват в океана, ала не го познават.