Някои хора твърдят, че пророческата мисия на Последния Пратеник представлява ценност само за неговата епоха и за арабите. Бихте ли пояснили този въпрос?

Няма нито едно, дори и малко указание за това, че пророческата мисия на нашия Пратеник е ценна само за неговата епоха, или доказателство, че той е изпратен само за арабите. Напротив, съществуващите факти свидетелстват, че той през целия си живот е полагал максимални усилия за разпространението на Исляма по целия свят.

Александър Македонски е водел войни за световно господство, Цезар - в името на увеличаване на силата на Рим и римляните, Наполеон се стремял да завладее целия свят и да създаде световно господство. А нашият Велик Пратеник - Повелителят на времето и пространството, приканвайки своите последователи да завладеят света, правел това в името на разчистване на пътя, водещ към земното и вечното щастие, в името на възвръщане на човешките ценности и достойнство на хората, създадени като най-благородни създания, в името на постигане на целта на своето сътворение. За да изпълни всички тези цели, той, като Пратеник на Аллах и натоварен с Неговите повели и указания, протегнал благословената си сияеща ръка към всеки човек и всяко място, към целия свят и успял да разпространи откровенията на Всевишния.

А сега нека разгледаме някои факти, показващи мащаба на неговата мисия и свидетелстващи за това, че той е изпратен като милост за всички хора:

1. Още когато бил в Мека, Последният Пратеник, Аллах да го благослови и с мир да го дари, изпратил няколко групи мюсюлмани в Етиопия и благодарение на тези първи наставници на праведния път много етиопци получили възможност да узнаят за исляма. Всъщност това първо пътуване и занасяне на откровенията в Етиопия се считало за хиджрет (преселение), като в резултат на усилията на мюсюлманите етиопския император Негуса (Неджаши) и обкръжението му приели исляма. Това било първото доказателство, че Последният Пратеник е изпратен на целия свят и по своя род било първото потвърждение.

2. Във века на благополучието в първите редици на мюсюлманите били етиопецът Хазрети Билял, византиецът Хазрети Сухейб и персиецът Хазрети Селман. Фактът, че тези хора били родом от други страни и че били удостоени с чест, по-голяма от много араби, е още едно неоспоримо доказателство, че Ислямът е всемирна религия.

3. По време на преселението в Медина, години преди завоеванието на Ирак, Пратеникът на Аллах съобщил на Сурака ибн Малик благата вест, че ще постави гривните на ръката на иранския император Кисра ибн Хурмуз (al-Kamil, c. 2, s. 70). Това свидетелства за намерението да бъдат занесени пророческите откровения в Иран и необходимостта от подобни действия. След известно време предсказанието се сбъднало, Иран се изпълнил с мюсюлмани, а Сурака поставил гривните на Кисра.

4. Когато нашият Пратеник си почивал в дома на жената на Убаде ибн Самит - Умму Харам бинти Милхан, заспал и видял сън. Когато се събудил с усмивка разказал: "Сънувах моя юммет (общност). Видях, че мюсюлманите са седнали на трон, подобен на криле и извършват морски пътешествия." (ел-Бидайе вен-Нихайе 7:152). И в това събитие, както и в предишното, се намеква и указва, че посланията на Всевишния ще достигнат до страните зад океана. Това блажено предзнаменование се сбъднало още по времето на сахабетата (сподвижниците) на Пратеника на Аллах.

5. Веднъж той казал на сподвижнициете си: "След мен ще бъде завзет Египет. Отнасяйте се доброжелателно и благосклонно към народа на Египет, защото между вас има родство и отговорности." (Taberi 4:228) Така той известил, че още по времето на сахабетата светлината на исляма ще озари Египет, и пожелал да не се нарушава родството, създадено чрез нашата майка Мария.

6. Преди битката при Рова (Хендек), Пратеника на Аллах, заедно с всички участвал в изкопаването на рова около Медина и ги известявал, че ще бъде завзета Хира, че господството на Хосроя ще рухне, Сирия ще бъде в ръцете на мюсюлманите.

Може ли да се твърди след толкова много доводи, че той е бил Пратеник само на арабите и неговата пророческа мисия представлява ценност само за неговата епоха? Или може би Хира, господството на Хосроя, Сирия и техните жители се явяват араби?

Съществуват много айети и хадиси, доказващи, че той е изпратен за всички хора и неговото дело има всемирно значение.

Нека споменем няколко примера:

1. В един от благословените хадиси Пратеникът повелява: "Всеки Пратеник е изпратен на своя народ. А аз съм изпратен на цялото човечество", а в друго предание се казва "на бялото и на черното". А в хадиса, предаден от Табери, в потвърждение на това е казано: "Аз съм изпратен на всички като милост и като Пратеник. Доведете моята мисия до край. Нека милостта на Аллах бъде над вас!" (Taberi 2/625)

2. Когато посланикът на Хосроя дошъл при него, Пратеникът му казал: "Скоро господството на моята религия ще се разпространи и ще достигне и до трона на Кисра." (al-Kamil 2/146) Така той го извстил, че неговото дело ще озари целия свят, включително и Иран.

3. Столетия преди завладяването на Анадола и Истанбул той казал, че победоносната войска ще дойде до вратата на Европа и приветствал тези войници и техния пълководец, подбуждайки ги да извършат това завоевание с думите: "Константинопол обезателно ще бъде завладян. Колко е велик командирът, който ще го завземе, и колко са доблестни неговите войници!" Неговите слова показали път на сподвижниците за четирите посоки на света.

Откровенията на Корана по тази тема са толкова ясни, че не се нуждаят от никакви обяснения. Например:

1. В сура "Сад" се повелява: "Това е само напомняне за световете" (38:87), което ни съобщава, че Последният Пратеник е изпратен с мисия да пробуди цялото човечество.

2. В сура "Йа Син" е казано още по-ясно, че Коранът е низпослан на Хазрети Мухаммед, "за да предупреди онзи, който е жив, и да се сбъдне Словото спрямо неверниците". (36:70) Тоест Пратеникът е изпратен на всички - на джинове и хора, и всяко въставане срещу него е проява на неблагодарност и неверие.

3. В сура "Саба" се повелява: "И те изпратихме Ние [о, Мухаммед] за всички хора само като благовестител и предупредител, ала повечето хора не знаят." (34:28)

4. Знамението в сура Стената: "Кажи: О, хора, аз съм Пратеникът на Аллах при всички вас - на Онзи, Чието е владението на небесата и на земята" (7:158) - последните знамения ясно свидетелстват за това, че той се явява Всемирен Пратеник и посланик на Аллах за цялото човечество.

И така, много е трудно да се разберат неоснованите на нито един сериозен факт съждения и опити да се постави в тесните рамки на времето и пространството, както и твърденията, че той принадлежи само на своята епоха.

Освен това Свещеният Коран често обяснява разликата между известителите, изпратени на собствените им народи, и пророците, изпратени на целия свят. Например за Хазрети Нух (Ной) е казано: "Изпратихме Нух при неговия народ и той каза: "О, народе мой, служете на Аллах! Нямате друг бог освен Него!" (7:59) Същото е споменато и за Хазрети Худ: "И при адитите пратихме брат им Худ. Каза: "О, народе мой, служете на Аллах! Нямате друг бог освен Него!" (7:65) Подобно е и обръщението към Хазрети Салих: "И при самудяните пратихме брат им Салих. Каза: "О, народе мой, служете на Аллах! Нямате друг Бог освен Него!" (7:73) В осемдесето и осемдесет и пето знамение обръщенията към Хазрети Лют и Хазрети Шуайб са подобни. И всеки път Свещеният Коран обръща нашето внимание на това, че всеки от тези пророци били изпратени на народи, племена, към които те принадлежали, а това свидетелства, че Коранът не желае да остави никакви неясноти по този въпрос. Той често указва кой е пратеник на целия свят и кой - не, кой е задължен да извести по правия път племе и кой - цялото човечество.

Всъщност още от първия ден на пророческата му мисия той бил приет, осъзнат и разбран от целия свят. Неговите послания повлияли и продължават да влияят на обширни територии от Мароко до реките на Мевера и съставили основните ценности на живота. Донесените и известените от него закони на Всевишния в продължение на стотици години били използвани от много ислямски страни. Донесените човешки принципи винаги били тясно свързани с живота, те надминавали развитието на човешката мисъл, били светило на науката, подбуждали хората към размишления и изследвания и, въпреки натиска и нападките с векове наред на враговете на Исляма, неговите послания са все още толкова необикновени, свежи и актуални. Те завладяват дори и днес сърцата на хиляди учени и мислещи хора, които потвърждават, че единствено благодарение на донесените от него ценности и дух е възможно да се установи разбирателство и мир между хората. И всичко това представлява не едно, а хиляди доказателства за това, че неговата мисия е всемирна.

Както указват всички сборници с достоверни хадиси и книги за живота на Последния Пратеник, той е обявил на целия свят своята пророческа мисия, писал е послания до византийския император Херакъл, египетския цар Мукавкис, иранския владетел Хосроя, етиопския император Негуса и още много други, приканвайки ги да приемат Правата вяра. Оттогава до днес той е известен като Пратеника на Световете. Свидетелство за това е, че донесените от него религиозни принципи са донесли огромно щастие на човечеството. Да се изразява съмнение по този въпрос, не е нищо друго, освен предубеждение, завист, злоба и ненавист.