Да бъдеш герой в толерантността

Дано да можехме да проявим разбиране към проблемите, появили се сред нас, и да бъдем толерантни първо към близкото си обкръжение така, както се отнасяме спрямо другите, дори ако е възможно това да се осъществи с участието на всички членове на обществото. Върху този фундамент именно се гради толерантността. Всъщност такова е основното качество на героите в толерантността.

Подобна постъпка в никакъв случай не означава затваряне на толерантността, която обявяваме на всички, в много тесен кръг. Напротив, това е логичният път за продължаването на толерантността и за постепенното и поетапното й разширяване, като се започне от близкото ни обкръжение. Защото в бъдеще разстоянията ще се скъсят и вследствие на глобализацията светът ще изглежда като село. Затова още отсега се налага да изграждаме добри отношения с всички хора, независимо дали са християни, юдеи или будисти, и да търсим основа за диалог и разбирателство с тях. Но продължаването на този процес зависи преди всичко от разбирателството и солидарността между хората, споделящи едни и същи принципи и идеи. Защото е невъзможно да се оказва въздействие на останалите, без да се предотвратят проблемите, които биха възникнали в кръга от близки хора и без да се решат съществуващите проблеми. Впрочем и между сподвижниците понякога възниквали проблеми, но важното е те да бъдат решени, преди даден шокиращ случай да доведе до отрицателни последици.

Толерантност в кръга от близки хора

Един арабски поет казва: „Досега бях близо до вас. Но отсега нататък искам домът ми да е далеч, за да запазя близостта си с вас.” Тези думи означават следното: „Вижда се, че докато домът ми е близо до вас, аз не ще съм близо. Ние постоянно ще се срещаме, но аз вътрешно ще бъда далеч. Затова искам да замина по-далеч, за да запазим взаимната си близост.” Това е тясно свързано с темата, която споменах. Колкото и голяма да е дистанцията между нас и хората, които са далеч, понеже няма да се сблъскваме с високомерието, яростта и насилието и с опасностите, които може да възникнат при евентуалното съжителство, с тях винаги може да си останем близки. Затова важното е тази близост да се запази въпреки всички трудности, което според мен е истински героизъм в толерантността.

Веднъж между достопочтения Ебу Бекр (Аллах да е доволен от него) и достопочтения Юмер (Аллах да е доволен от него) възникнал спор. Юмер се ядосал на Ебу Бекр и си тръгнал раздразнен. Тогава Ебу Бекр отишъл при Юмер и го помолил да му прости. Но Юмер не му отговорил. После Ебу Бекр отишъл при Пророка, мир нему, и му разказал за случката. След известно време пристигнал и Юмер. Той също споделил мнението си. В този момент достопочтеният Ебу Бекр рекъл: „Аз имам голяма вина, Пратенико на Аллах. Юмер беше прав.” Но Пророка се обърнал към Юмер с думите: „Не трябваше ли да оставиш на мен моя другар? Когато аз рекох: „Хора, без съмнение аз съм пратеник, изпратен на всички вас от Аллах.”, вие ме взехте за лъжец. Да, когато всички ме отричаха, Ебу Бекр рече: „Ти говориш истината.”[1] Да, независимо дали са сподвижници или не, твърде нормално е да се появят някои проблеми между хората, което е естествен резултат от човешката природа. Но както се вижда и от горния пример, важното е тези проблеми да се преглътнат, да не се преувеличават и да се стопят в поглъщащата атмосфера на толерантността.


[1] Buhari, Fezailü Ashabi’n-Nebi, 5; Tefsir, A’raf, 3.